ГРАДИНАТА В ЯПОНИЯ - МЯСТО ЗА РАЗМИСЪЛ И НАСЛАДА

Снимката е от сайта: http://www.artgradina.com/imagesIndex/ill-580.jpg

************************************************************************

За японците градината е микрокосмосът на света. Тяхната впечатляваща градинска традиция води началото си от древните философии и религии и перфектно изразява ориенталския афинитет към природата. Тези типични градини с тяхната могъща духовна сила са вдъхновявали паркоустроителите по целия свят. В японските градини има разбиране, че градината и създадените ландшафти освен естетическото си въздействие имат и друго предназначение. През вековете японците смятали, че религията е тясно свързана с изкуствата, едно от които е Garden design.

Вярването, че природните обекти са местообитания (домове) на духове, започнало от шинто, местната религия на Япония, а резултатът е изключителната почит на японците към природата. Будизмът се опитва да създаде рай на Земята като пример какво би могло да се получи чрез религиозното старание. Този рай първо бил изобразен в картини, а след това и в градините. Впоследствие дзен будизмът вдъхновява хората да творят градини за медитация или за показване на специфичната дзен концепция. Всъщност дизайнерите на градини били предимно свещеници или монаси, за които градината била мярка за тяхната духовна извисеност. Разглеждайки тази историческа връзка с религията, не е чудно, че японската градина може да предизвика дълбок “резонанс”. При проектирането на японска градина е важно да се разберат основните принципи при създаването й. Това става забележимо с развието на градината през вековете. Много от тези принципи са положени като правила в книгата The Sakuteiki или Книга за градината, заслуга на Tachibana – no – Toshitsuna през XI век. Тази книга ръководи паркоустроителите и до днес. Отворените й думи полагат важни насоки в създаването на японската градина: според вида на терена и в зависимост от разположението на водния ландшафт трябва да се проектира всяка част от градината, така както природата би пресъздала себе си във всеки от елементите; да се учат примерите за работа на старите майстори в съчетание със собствения стил и вкус; да се мисли за познати красиви места на Земята и чрез създаване на свое собствено такова място, отговарящо най-добре на същността ти да се създаде градина с настроение и хармония.
Най-древните градини в Япония са от периода 593-710 г. Основа за създаването им се счита 794 г., когато японската столица от Наро е преместена в Киото. Японските градини се характеризират с изящните детайли.

Съществените елементи в една японска градина
При композиционното решение основният елемент, който се използва, са камъните. Майсторите и теоретиците на градинско-парковото изкуство са разграничавали камъните: езерни и речни, разделящи поток, камъни-пътечки, лежащи камъни. Те са почитани от древни времена. Японците винаги са отдавали важно значение на камъните и разположението им градината. Hideyoshi - японски владетел от XVI век, мислел толкова много за известния камък на Fujito, че дори го преместил в градината си, декорирал го с коприна и цветя и го озвучил с музика от флейти и барабани. Непроменящата се природа на камъка преминава представите за краткотрайността на живота. Избирането на камъните за градината изисква много грижа и чувство. Най-предпочитаните камъни са стари и променени от времето, обрасли с мъхове и лишеи. Кръглите или квадратни камъни не са съвсем подходящи, както и различните дялани или обработени камъни. Японците предпочитат убитите цветове, но също и ярките акценти, разположени на правилното място. Избирането на индивидуалните камъни не е лесно, от изключително значение е да се огледа и прецени всеки камък, а не да се поръчва на килограм. Разположението на камъните е така, че да се виждат от възможно най-много страни. Преди да се изберат камъни, е хубаво да се наблюдават камъните в природата и тяхното разположение в земята. Задължително е една трета от камъка да е закопан в почвата. Старите книги за парковото изкуство класифицират камъните според тяхната форма – висок вертикален, нисък вертикален, извит надолу, с форма на арка. Дадени са и примери за групи от по два, три и пет добре балансирани камъка. Изборът на камъни трябва да бъде съобразен и с тематиката и композицията на самата градина. Например ръбати и заострени камъни са за предпочитане при високите планини, а не за по-меките долини, при които се използват по-меки форми.

Водата е друг основен елемент в японската природа. В планините има много езерца, водопади, потоци, а в равнините широко разливащи се реки. Като островитяни японците отдават голяма почит на океана. В чайната градина водата винаги служи за миене и пречистване. Разположена е във водни легенчета, пълнени от бамбукови тръбички. Друга основна част от градината са водопадите. Въпреки успокояващото въздействие на водата, шумът от водопадите може да е доста обезпокояващ, затова те не се разполагат в близост до спалните помещения или местата за медитация. В природата има доста различни по форма и размери водопади и това се е отразило и в японската градина. Видове – единичен, на две стъпала, три стъпала, гладък (равен), неравен (грапав, променлив). Всеки вид водопад има различен звук и ефект в градината. Например водата, падаща директно в дълбок вир, звучи различно от тази, която се разбива върху каменисто дъно. Камъните при водопадите имат специфично значение. Страничните камъни придават стабилност на водопада.

Суха вода – има няколко причини, за да се предпочита изкуствената вода. Първо, философски погледнато, сухата река е абстрактно идеализирана в дзен културата, второ, истинската река е по-трудна за овладяване и използването й е по-скъпо. Комбинацията от двете води е често срещана. За създаването на сухи реки се използват чакъл, речни камъни или пясък. Ивиците от пясък и чакъл са еквивалент на пространствата, толкова важни за създаването на градината, а именно мистериозните елементи са тези, които позволяват на мисълта да странства. Използвайки дървени гребла, японците оформят сухата вода по различен начин, водовъртежи, гребенчета, вълнички за посочване посоката на движение на водата. Поради това, че по-ситните чакъл и пясък не са особено издръжливи на природните условия, трябва да се вземат мерки срещу отмиването им или отнасянето им от вятъра. В зависимост от вида на движение и дълбочината на водата, която символизира, се избира различният цвят на използвания материал.

Мостове – придават чувство на стабилност в градината. Използват се и като акцент или фокус в композиционното решение на парковата площ и дават различни гледни точки. Философското значение на тези елементи е преминаването от едно абстрактно пространство към друго. Видове – от дървени трупи, зачимен мост, каменен, единичен или двоен.

Основните видове градини са четири и идват от формите на стила – скална градина, водна градина, градина на литераторите и градина на чая.
Интерес предизвиква чайната градина - с ограничени размери и задължителен елемент навес или павилион за чаената церемония, изграждат се още кладенец, каменен басейн и фенер. Основното предназначение на тази градина е да предразполага за съсредоточаване и самовглъбяване.
Между къщата и павилионите за чай са разположени големи градини с гъста растителност, тъй че чаената церемония да бъде изолирана от светския живот.

Декоративните растения, които използват японските паркоустроители, са иглолистни дървета, цъфтящи дървета – декоративни вишни и череши, заради ефекта им по време на пролетния цъфтеж, клек и др. Цветята се използват ограничено в градините.

В японската градина разположението на всеки елемент, който се използва при изграждането й, не е случайно. Кладенци и павилиони, фенери, скали, разполагане на мостчета, подредбата на камъните – всички те имат символно значение и положени по определен начин имат определено въздействие върху посетителя.
Каскадите са много важни в японското парково изкуство. Съществуват над 10 вида каскади и в много от градинските пейзажи те са преобладаващ композиционен елемент.

Начинът на живот и въвеждането на будизма са научили японците да обичат простотата на формите, което непосредствено е въздействало върху устройството на градинско-парковото изкуство в Япония. По традиция паркоустроителят прави дизайна на своето място така, че то да бъде балансирано с всичко, което го заобикаля. За да се постигне това, се използва една древна техника, наричана шакей или “пейзаж на заем”. Ако в близост има хълмове или в далечината се виждат планини, японецът ги включва в изгледа, ако има вода, той изгражда малка каскада, поточе или езерца. Подрежда камъни, прокарва вади, издига умалени хълмчета. Целта на всичко това е една – градината да бъде място за размисъл, наслада, успокоение и достигане на хармония на душата със заобикалящото я.