вторник, 27 октомври 2009 г.

Конфуций и ранното конфуцианство

Историческа обстановка
В традиционната историография се смята, че през периода, когато живее К., управлява д. Джоу (周 Zhōu) (1122-249 г.пр.н.е.). Всъщност, джоуския уан изпълнявал само ритуални функции, като свещено лице, на което Небето е поверило управлението на Поднебесната, Срединните царства (中国Zhōngguó). Политическа реалност се явявал полисът, град-държава, неголям по размери, населен предимно със земеделци, по-малко с търговци и занаятчии. В града всеки познавал всеки, от там възникнала и идеята за 国家 guójiā – “държава-семейство”.
През VІ-V в.пр.н.е., освен града-държава, огровна роля в живота на древнокитайското общество играела организацията 宗族 zōngzú – кланът. Той обединявал произхождаща от общ прародител група родствени семейства, в които съществува йерархия, но които били свързани и с общи интереси.
Животът на Конфуций
孔子 Kŏngzĭ (孔丘 Kŏngqiū)

През младостта си Конфуций се опитвал да направи политическа кариера. За беда, по това време постовете са се предавали от баща на син и той би успял само с интриги и “подмазване”. Той обаче съвсем нямал такива умения. Имало и още един път – военна кариера. Но той не можел да убива хора. Той бил представител на областта на културата и нравственността (文 wén), отделила се от воинственото начало и войната (武 wŭ) още през ХІ в.пр.н.е.
По времето на Конфуций само владетелите и близките им помощници били обкръжени с ореол от престиж. Второстепенни били хората, които водели историческите хроники и се занимавали с ритуалите за провеждане на различните тържества в двора. Конфуций бил първият в Китай, който се посветил на тези занимания и по собствена инициатива станал преподавател и изследовател на историята. Той разбива колективността на града-държава, където мястото в йерархията определя всичко. Само 150 години по-късно, неговият последовател Мъндзъ (孟子 Mèngzĭ) говори за това, че учителят е много по-висш от управника и на него не може да заповяда нито владетел, нито дори самият Син на Небето.
Най-вероятно школата на Конфуций е започнала от кръг приятели, които се събирали и обсъждали вълнуващите ги проблеми. В «论语» Lùnyŭ се споменават 22 ученика. Той приемал всеки, който идвал при него и казвал, че между стремящите се към знание няма различия.
Учениците му започнали да се издигат по социалната стълбица и ставало странно, че техният учител не е признат. Затова Дзи Кандзъ, владетел на Лу, му дал пост 大夫 dàfù – дребен чиновник. Това бил уважаван пост, но не позволявал на Конфуций да влияе пряко върху управлението на царството. Той разбрал, че няма да постигне кариера в Лу, затова около десет години обикалял съседните царства, като предлагал на владетелите своя модел на управление. Усилията му били напразни, тъй като неговата идеология била прекалено напреднала за онези времена. Той се завърнал в Лу и няколко години по-късно починал.
Книгата, която като чели се явява единствено достоверно свидетелство за Конфуций и възгледите му е «论语» - “Беседи”. В нея влизат речите на Конфуций, а също и разговорите му с ученици и съвременници. Изследователите са установили, че книгата е написана 70-80 години след неговата смърт. Тя е много лаконична и има откъслечни изказвания върху най-разнообразни теми, както от ежедневието, така и от областта на философията, културата, политиката и морала.
Едно от нещата на които Конфуций набляга е традицията. Но какаво е традиция?
Полският социолог Я. Щепански дава няколко определения на този термин: 1) (лат.) “обработвам земя”; 2) подобряване и облагородяване на обичаите и поведението на хората и 3) от гледна точка на културата, традицията се отнася само до наука, изкуство, литература и религия, като “висши” продукти на човека.
Културата той определя като всички материални и нематериални продукти на човешката дейност, ценности и норми на поведение, приети в обществото, които се предават от поколение на поколение. Това прави културата неразделна от традицията, тъй като е невъзможно да съществува без приемственост. Така традиция и култура не са два отделни феномена, а два аспекта на един и същи феномен.
За Конфуций традицията е въплътена в понятието 礼 (禮) lĭ, което в превод означава “обред”, “етикет”, “ритуал”, “правила на благопристойно поведение”, “китайска церемония”. 礼 не са само правилата на поведение, учтивост, но и съвкупността от ритуали, характерни за всички видове дейност в двореца: лов, дипломация, тържества, управление. Най-често Конфуций говори за 礼, заедно с друг термин - 乐 (樂) yuè “музика”. Този превод също не е точен.  乐 са ритуалните танци, изпълнявани пред владетеля с музикален съпровод.
Пример за това как Конфуций е възприемал музиката, срещаме в трактата   «乐记» Yuèjì - “Записи за музиката”: Веднъж Конфуций запита Бин Модзя: “Защо, когато изпълняват песента за владетеля У, тревожните барабани във встъплението траят толкова дълго?” “За да изразят опасенията на владетел У дали ще го подкрепят съюзниците.”- отговори Бин Модзя. “Защо звуците са протяжни и стенат, като дълги въздишки?” “За да изразят страха на владетеля, че съюзниците няма да дойдат навреме.” “Защо танцуващите тъй рано започват да махат с ръкави и да тропат с нозе?”- запита Конфуций “За да покажат, че битката вече е започнала.”
Диалогът, макар вероятно и легендарен, показва, че всеки жест и звук са били възприемани като нещо важно, символ на чувства и действия на древните герои. Те помагат да се почувства древността като нещо живо, неотделимо от настоящето.
礼 и 乐 образуват в китайската традиция културата, обозначена с йероглифа 文.

Произходът и смисълът на това понятие са забележителни. В инските надписи върху гадателни кости (甲骨文 Jiăgŭwén)(ХІV-ХІІ в.пр.н.е.) 文 е пиктограма на човек с татуировка на гърдите и е със значение “линия, рисунка, украшение”. Но как еволюира значението на 文, което по-късно съчетава в себе си най-общо култура, човеколюбие, пацифизъм, стремеж към знания?
Отговорът трябва да потърсим в историята. Основателят на д. Джоу (1122-256 г.пр.н.е.) бил 文王 Wénwáng - “Културният” владетел. Съма Циен пише за него: “Той бил честен и човечен. Почтителен бил към старците и добър – към децата, отнасял се с уважение към мъдрите хора.” Веднъж го пленил инският владетел и той се откупил, като дал много богатства, но не се бил и не погубил живота на войниците.
Неговият син се казвал 武王 Wŭwáng Войнствения цар. Той бил съвсем различен и заплашвал със смъртно наказание онези, които се бият лошо. Той фактически станал истинският основател на д. Джоу, тъй като завладял столицата на царство Ин. В историческите анали имената на двамата владетели се употребяват едно до друго и стават символ на противопоставяне на войнственото начало и мирното, насоченото към духовното начало.
Така по времето на Конфуций 文 вече е основно понятие, съчетаващо в себе си смисъла на всичко културно и духовно. Той го дообогатява, като добавя към него още едно понятие – 仁 rèn “човечност, хуманност”, която трябва да е изграждаща черта на 君子 jùnzi – благородния мъж.
Два различни идеала за човек
Уважението към традицията е винаги свързано с почитта към тези, които предават тази традиция – към старите хора. На синовната почтителност Конфуций отдава изключинелно значение и я нарича 孝xiào. Той считал 孝 за основа на всички добродетели и преди всичко за основа на 仁 “човечността”. На второ място за него е уважението към по-възрастните братя 弟 dì. Конфуций скърбял за това, че съвременниците му смятат за примерни деца онези, които изхранват родителите си. Той казва: “Та нали кучетата и конете също ги хранят.
Каква е разликата ако това се прави без дълбока почит (孝)?”. Според него почитта трябва да се изразява чрез 礼 – система от ритуали, докато родителите са живи, а след смъртта им – да бъдат достойно погребани и на гроба им да се принасят жертви. Тези ритуали подробно са описани в трактата «礼记» Lĭjì “Книга на ритуалите”, в раздела 内则 Nèi zé – “Вътрешни правила”.
Синовната почтителност започнала да се ползва с изключителен престиж в Китай и всички традиционни обичаи и нрави въплъщавали това. Тъй като държавата се разглеждала като едно голямо семейство, послушанието трябвало да намери мястото си сред качествата, които изграждат отношенията между владетел и поданик. В «论语» често се среща мисълта, че почтителният към родителите се подчинява и на владетеля.
Призивът към покорност и послушание бил една от особенностите на конфуцианството, които още през ІІ в.пр.н.е. му осигорили положението на официална идеология. За това спомогнала и философията на Сундзъ (298-238 г.пр.н.е.), който подчертавал необходимостта от строга йерархия в обществото, че човекът по природа е зъл и само безпрекословното послушание и подчинение към учителя, може да промени лошите качества.
Интересно е, че представата за държавата-семейство влияе на представата на Конфуций за закона като нещо ненужно. Той смятал, че законът е излишен, когато има добър владетел. Той възпитава народа с добър пример и въздейства чрез добродетелност и благопристойност (礼). От тогава в китайската политическа мисъл се появява представата за двата различни принципа на управление: чрез 礼 – правилата за благопристойност, които въплъщават цялата традиционна система от нравствени и културни ценности и чрез 法 fă – законите, които означават безусловно и жестоко регулиране.
Тази позиция на противопоставяне станала от огромно значение за Китай. Когато се започнало поглъщането на малките царства от големи, възникнала необходимост от разработването на законодателни и административни норми. Държавниците приели идеята на К. за двете начала и застанали на страната на  法 закона, т.е. срещу културата и нравствеността. Тази философска школа получила в европейската литература наименованието “легисти” (法家 făjiā).
Възниква въпросът – как така един философ, проповядващ една твърде неудовлетворителна за хората теза, обричаща ги на покорство, успява да получи място в пантеона на най-великите мислители на човечеството? Как да се обясни факта, че учението му успява да се запази в Китай в течение на 2500 години, да проникне в Корея, Япония и Виетнам и да отрази настъплението на такъв мощен съперник, какъвто е будизма?
Ако внимателно прочетем «论语», ще видим един поразителен факт. Заедно с послушанието към повелителя, се проповядва и непослушание. Запитали как най-добре да служат на владетеля, а Конфуций отговорил: “Не бива да го мамите, но трябва да му се съпротивлявате.” И това съвсем не е единично изказване, а принцип, който пронизва целия трактат.
Конфуций имал и още един идеал, освен покорността, това бил идеалът за 君子 – благородния човек. Образът на 君子 бил заимстван от Конфуций от “Книга на песните” («诗经» Shījìng). Там това словосъчетание означава “син на владетеля” или “аристократ”: 君 jùn е “владетел”, а 子 zĭ - “син”. Конфуций променил смисъла така, че 君子 вече означавало не произход, а било белег за качествата на човека. Така той внесъл съвсем нов елемент в идейните основи на древнокитайското общество, като твърдял, че истинското благородство зависи не от произхода, а от нравствените качества и от културата и така било достъпно за всеки.
Изказванията на мъдреца разкриват идеала на личността, който той влага в понятието 君子. Най-важното качество на благородния е 仁rèn “човечността, хуманността”. Дзюндзъ не престъпва хуманността нито в момент на опасност, нито в ежедневието. Благородният не е придирчив към храната и облеклото си. Само дребнавият, малкият човек - 小人 xiăorén е способен да се притеснява за дрехата си и да се срамува от простата храна. 小人 е противопоставен на 君子 във всяко едно отношение. Той е загрижен само за материалните неща и не се интересува от духовното.
Конфуций споменава и за друга една категория – 义 (義) yì справедливост, като аспект на 仁 – хуманността. Самият йероглиф 仁 в изписването си носи своя смисъл. Той е съставен от елементите 人 “човек” и 二 “2”, т.е. той съдържа отношението човек към човек, т.е. “хуманност, човечност”. На места Конфуций казва, че 任 означава любов към хората, а по-разширено означава правилото да не причиняваш на другите онова, което не желаеш на теб да ти бъде причинено.
В идеалния вариант 君子 трябва не само да притежава всякакви морални качества (справедливост, хуманност, почтителност и т.н.), но и да е културен, образован човек – т.е. да съблюдава ритуала и правилата на благоприличие и да разбира от музика. Това изискване е специфична черта на конфуцианството (в христианството например – за светеца не е нужно да е културен).
Двете начала – нравственото и културното, трябва да са в хармония, така че да се избягва всякакъв педантизъм и фанатизъм. Конфуций нарича такъв път “среден път”, смисълът е хората да следват златната среда и да имат мяра във всичко. Да се намери мярката спомага 礼 ритуала. Той е крайпътният камък, на който се опират всички останали добродетели и само чрез дълбокото разбиране на ритуала може да се постигне съвършенство.
Както виждаме, 君子 донякъде повтаря древногръцкият идеал за калокагатия – пълна хармония между духовно и физическо. Тук не става въпрос за физическо развитие, но за хармония между нравственост и култура.
Много често в литературата се игнорира идеалът за 君子 в рамките на учението на Конфуций, а се дава като характеристика само на идеала на покорния човек. Заради това, конфуцианството е провъзгласено за идеология на деспотия.
Когато изучаваме Конфуций обаче, не бива да забравяме, че 君子 е човек който не винаги трябва да се подчинява на заповедта на владетеля, а да му се съпротивлява, ако владетелят не постъпва достатъчно хуманно и безнравствено. Ако в държавата се е установил ред на безпринципност и еснафство, 君子 трябва да се откаже от всякакъв пост, защото е недостойно да притежава богатства, придобити по нечестен път. Така 君子 е много далече от подчинението, за което се смята, че е основна характеристика на конфуцианството. Той е неформална личност, със собствено мнение, което отстоява.
Конфуций умира 350 години преди конфуцианството да се превърне в държавна идеология. Пръв, провъзгласил конфуцианството, бил император У Ди (武帝)(140-87
г.пр.н.е.) от д. Хан (汉). За съжаление то се отличавало много от първоналалната идея на Конфуций за добро управление. Ако първоначално религията не играла голяма роля, в последствие Небето започнало да фигурира като божество, притежаващо морално съзнание и внимателно следящо всичко, което става на земята.

С религиозен ореол бил обкръжен и императорът, той станал “Син на Небето”. Той съединява Небето, Земята и хората и със своето справедливо управляване, гарантира правилната последователност на природните явления. Конфуций, а след него и Мъндзъ придавали основно значение на народа, докато в императорското конфуцианство най-главен бил императорът.
Провъзгласяването на конфуцианството като държавна религия, се съпътствало от бурно развитие на образованието и от разработването на единна изпитна система. Този, който желаел да се изкачи по държавната стълбица и да стане чиновник, трябвало да се явява на редица изпити, които доказвали неговите способности. Разбира се достъпът до бюрократична длъжност бил облекчен за аристократите, но важното е, че и обикновеният чове имал шанс да се докаже.
Разработването на такава система от изпити имала огромно отражение върху историята на Китай. Тя подпомогнала културното единение на страната, тъй като всички бъдещи управници били длъжни да преминат един и същ курс на обучение. По-късно еднообразието на преподавания материал, станало причина за застой, но обновяването би причинило ущърб на самата система. В нея била заложена идеята, че всички имат равни шансове да се издигнат, затова никой от издигналите се не желаел да променя това.
Историята на конфуцианството е много сложна и все още слабо изучена. То влияе върху историята на Китай в течение на 2200 години. В тази разработка по-силно е засегнато влиянието му върху политическата мисъл на китайските управници (най-новите изследвания доказват, че освен него, силно влияние е оказал и легизмът - течение изначално враждебно на конфуцианството). Но към историята на конфуцианството е възможен и друг подход: ранното конфуцианство е начало на китайския хуманизъм, който биво продължен от редица средновековни и съвременни мислители.
Автор: Яна Шишкова
2002 г.

Забележка: Статията е разработена по времето, когато бях студент. Не претендира за изчерпателност и се нуждае от обработка, за каквато в  момента нямам време. Ако имате критики или препоръки към статията или имате собствени статии по въпроса, ще се радвам да обсъдим и ще публикувам при желание в сайта вашите разработки.


Китайска азбука , йероглифи и още много...

部首目录

部首全名
发音         原字              旁型             翻意             例子
一画
1 点字旁 diănzìpáng 丶 точка 为、头、农
2 衡字旁 héngzìpáng 一 хоризонтална 才、三、不
3 竖字旁 shùzìpáng 丨 вертикална 师、肉、北
4 撇字旁 piĕzìpáng 丿 извита наляво 千、么、长
5 乙、钩旁 yĭ-gŏupáng 乙 (乛、乚) нагъната 了、以、买
二画
6 点横头 diănhéngtóu 亠 точка-хоризонтална 市、夜、变
7 两点水 liăngdiănshuĭ 水 冫 две точки вода 冰、冻、冷
8 秃宝盖 tūbăogài 冖 непълен покрив 写、军、冠
9 言字旁 yánzìpáng 言 讠(訁) реч (отляво) 话、谁、语
10 二字旁 èrzìpáng 二 二 две 干、云、些
11 十字旁 shízìpáng 十 十 десет 毕、直、卑
12 厂字头 chăngzìtóu 厂 厂 фабрика 厨、厕、历
13 三匡栏儿; 三匡 sānkuānglánr; sānkuāng(r) 匚 обграждащ (рамката на 医) 医、匠、区
14 卜字旁 bǔzìpáng 卜 卜 гадателна кост 卡、外、桌
15 立刀旁 lìdāopáng 刀 刂 изправен нож 剧、刚、别
16 同字匡儿 tóngzìkuāngr 冂 обграждащ (рамката на 同) 同、肉、周
17 八字头 bāzìtóu 八 八 осем 公、只、前
18 人字头 rénzìtóu 人 人 глава на човек 会、今、个
19 立人旁 lìrénpáng 人 亻 изправен човек 他、位、俄
20 勺字匡 shàozìkuāng 勹;孑;孓 лъжица 勺、句、够
21 儿字旁 érzìpáng 兒 儿; 兒 еризация 兄、先、光
22 几字旁 jǐzìpáng 几 几 няколко 凡、凤、凭
23 私字儿 sīzìr 厶 коленичил човек 能、台、参
24 又字旁 yòuzìpáng 又 又 отново 对、欢、叔
25 建之旁 jiànzhīpáng 廴 ключът на 建 廷、延、建
26 单耳旁 dān`ĕrpáng 耳 卩 едно ухо 印、危、卷
27 阜字旁 (左耳旁) fùzìpáng 耳 阝 ляво ухо 队、阳、附
28 邑字旁 (右耳旁) yìzìpáng 耳 阝 дясно ухо 邮、那、部
29 山字匡 shānzìkuāng 凵 обграждащ (рамката на 山) 出、画、凸
30 角字头 jiăozìtóu 角  рог 色、象、争
31 力字旁 lìzìpáng 力 力 сила 动、助、努
三画
32 三点水 sāndiănshuĭ 水 氵 3 точки вода 没、法、洗
33 竖心旁 shùxīnpáng 心 忄 изправено сърце 忙、性、怕
34 宝盖头 băogàitóu 宀 “капакът на съкровището” 字、安、客
35 将字旁 jiàngzìpáng 丬(爿) генерал (ключът на 将) 壮、将、妆
36 广字旁 guăngzìpáng 广(廣) 广 широк; обширен 床、应、店
37 门字匡 ménzìkuāng 门(門) 门(門) порта; врата 问、间、闭
38 走之旁 zŏuzhīpáng 走 辶(辵) краче 运、这、近
39 工字旁 gōngzìpng 工 工 работа 左、差、式
40 土字旁 tŭzìpáng 土 土 земя 墙、场、地
41 士字旁 shìzìpáng 士 士 воин 壶、壮、声
42 草字头 căozìtóu 草 艹(艸) трева 节、英、花
43 大字旁 dàzìpng 大 大 голям 太、奇、套
44 弄字底 nòngzìdī 廾 (пикт.) легло (долната част на 弄) 异、弄、开
45 尤字旁 yóuzìpáng 尤 尢 ключът на 尤 尤、尬、尴
46 寸字旁 cùnzìpáng 寸 寸 ключ “цун” (3,33 см.) 封、对、寿
47 弋字旁 yìzìpáng 弋 弋 стрела на корда 贰、式、忒
48 立手旁 lìshŏupáng 手 扌 изправена ръка 抱、打、把
49 小字旁 xiăozìpáng 小 小; малък 尔、当、省
50 口字旁 kŏuzìpáng 口 口 уста 哦、喝、吃
51 围字匡 wéizìkuāng 囗 обграждащ 国、回、因
52 巾字旁 jīnzìpáng 巾 巾 кърпа, плат 帮、币、市
53 山字头 shānzìtóu 山 山 планина 岁、出、岛
54 双立人旁 shuānglìrénpáng 人 彳 двама изправени хора 得、德、律
55 三撇旁 sānpiĕpáng 彡 три извити наляво 形、参、须
56 夕字旁 xīzìpáng 夕 夕 вечер 名、岁、多
57 折文儿 zhéwénpáng 文 夂 обърнато 文 备、处、夏
58 犬字旁 quănzìpáng 犬 犭 куче 狱、猫、猜
59 食字旁 shízìpáng 食 饣;飠 храна 饭、馆、饺
60 横山旁 héngshānpáng 山 彐; 彑 обърната планина 归、寻、帚
61 尸字旁 shīzìpáng 尸(屍) 尸 труп 局、屋、层
62 己字旁 jĭzìpáng 己 己; 已; 巳 ключ шести цикличен знак (ключ 己) 已、巴、导
63 弓字旁 gōngzìpáng 弓 弓 лък 弗、弱、强
64 屮 芻、屯、屰
65 女字旁 nǚzìpáng 女 女 жена 好、她、姨
66 幺字旁 yāozìpáng 幺 幺 едно 乡、兹、幽
67 子字旁 zĭzìpáng 子 子;孑;孒 孓 дете 学、孔、孩
68 绞丝旁 jiāosīpáng 丝 糸;纟;糹 коприна 经、纸、级
69 马字旁 mǎzìpáng 马 马;馬 кон 驴、驾、驻
70 巢字头 cháozìtóu 巛 гнездо 巢、災、巠
四画
71 四点底 sìdiăndī 火 灬 4 точки (отдолу/огън) 点、热、照
72 斗字旁 dŏuzìpáng 斗 斗 черпак 料、斜、斟
73 文字旁 wénzìpáng 文 文 писмен знак 齐、斑、斋
74 方字旁 fāngzìpáng 方 方 квадрат 房、放、施
75 火字旁 huŏzìpáng 火 火 огън 灰、灾、烤
76 心字旁 xīnzìpáng 心 心 сърце 志、想、意
77 户字旁 hùzìpáng 户 户 дом; род 房、所、扇
78 示字旁 shìzìpáng 示 礻(示) жертвен олтар 礼、祝、视
79 王字旁 wángzìpáng 王 玉;王;玊 император/ нефрит 班、现、球
80 韦字旁 wéizìpáng 韦 韦;韋 (обработена) кожа 韧、韫、韬
81 木字旁 mùzìpáng 木 木, 朩 дърво 板、柜、楼
82 犬字旁 quǎnzìpáng 犬 犬 куче 哭、臭、献
83 歹字旁 dǎizìpáng 歹 歹 зло 列、死、殊
84 车字旁 chēzìpáng 车 车(車) кола 轻、辆、轨
85 戈字旁 gézìpáng 戈 戈 копие 戋、成、我
86 比字旁 bǐzìpáng 比 比 сравнявам 毕、毙、皆
87 瓦字旁 wǎzìpáng 瓦 瓦 керемида 瓶、瓷、瓮
88 止字旁 zhǐzìpáng 止 止 спирам 正、此、肯
89 敲字旁 qiāozìpáng 攴 ръка с пръчка 敲、斅、敍
90 日字旁 rìzìpáng 日 日 слънце 晴、昨、明
91 曰字旁 yuēzìpáng 曰 曰 говоря 曲、者、曾
92 贝字旁 bèizìpáng 贝 贝(貝) мида 贵、赛、货
93 见字旁 jiànzìpáng 见 见(見) виждам; гледам 观、现、视
94 父字头 fùzìtóu 父 父 баща 爷、爸、爹
95 牛字旁 niúzìpáng 牛 牛; 牜 крава 物、牺、特
96 手字旁 shŏuzìpáng 手 手 ръка 拜、拿、拳
97 毛字旁 máozìpáng 毛 毛 косми 尾、毫、毯
98 气字旁 qìzìpáng 气 气 газ, въздух 氧、氛、氢
99 反文旁 fănwénpáng 文 攵 ръка с пръчка 收、改、敌
100 片字旁 piānzìpáng 片 片 парче 版、牒、牌
101 斤字旁 jīnzìpáng 斤 斤 брадва 断、斧、新
102 爪字旁 zhuǎzìpáng 爪 爪; 爫 нокти; сграбчвам 受、爱、爬
103 肉月旁 ròuyuèpáng 肉; 月 月 месо-луна 朋、脏、胖
104 欠字旁 qiànzìpáng 欠 欠 недостиг; липса 次、软、歌
105 风字旁 fēngzìpáng 风 风;風;凬 вятър 飒、飘、飓
106 殳字边 shūzìbiān 殳 殳 бамбуково оръжие 段、殿、殴
107 聿字头 yùzìtóu 聿 肀;聿 ключ „ю” 隶、肃、肆
108 毋(母)字旁 wú(mŭ)zìpáng 毋 毋 ключ „у” /ненужен/ 母、毒、每
109 水字旁 shuĭzìpáng 水 水;氺 вода 求、录、泉
五画
110 穴字头 xuèzìtóu 穴 穴 пещера 穿、穷、容
111 立字旁 lìzìpáng 立 立 стоя прав 站、音、童
112 病字头 bìngzìtóu 病 疒 болест 疼、痛、瘦
113 衣字旁儿;衣补儿 yīzìpángr;yībǔr 衣 衤 дреха 初、袖、被
114 示字底 shìzìdī 示 示 жертвен олтар (отдолу) 票、禁、示
115 石字旁 shízìpáng 石 石 камък 码、硬、碑
116 龙字旁 lóngzìpáng 龙 龙;龍;龜 дракон 砻、垄、龛
117 业字旁 yèzìpáng 业(業) 业 занимание; работа 业、凿、業
118 目字旁 mùzìpáng 目 目 око 看、睡、眼
119 田字旁 tiánzìpáng 田 田 поле 甲、申、由
120 四字头 sìzìtóu 四 罒 четири 罚、罪、罗
121 皿字底 Mĭnzìdī 皿 皿 съдина; посуда 孟、盖、盘
122 金字旁 jīnzìpáng 金 钅;釒 метал; злато 银、铁、铜
123 矢字旁 shĭzìpáng 矢 矢 стрела 知、短、矮
124 禾字旁 hézìpáng 禾 禾 житно растение 和、利、科
125 白字旁 báizìpáng 白 白 бяло 百、皂、的
126 瓜字旁 guāzìpáng 瓜 瓜 тиква 瓠、瓢、瓣
127 鸟字旁 niăozìpáng 鸟 鸟 птица 鸡、鸭、鹦
128 用字旁 yòngzìpáng 用 用 използвам 甩、甫、甭
129 矛字旁 máozìpáng 矛 矛 копие 柔、矜、蟊
130 疋字旁 pĭzìpáng 疋 疋; топ (плат) 蛋、楚、疑
131 皮字旁 pízìpáng 皮 皮 кожа 皱、皲、颇
六画
132 衣字底 yīzìpáng 衣 衣 дреха (отдолу) 表、裂、衰
133 羊字头 yángzìtóu 羊 羊; овца 美、着、盖
134 米字旁 mĭzìpáng 米 米 ориз 类、料、粉
135 耒字旁 lĕizìpáng 耒 耒 вила (сечиво) 耕、耗、耔
136 老字头 lăozìtóu 老 耂 стар 者、孝、老
137 耳字旁 ĕrzìpáng 耳 耳 ухо 取、聋、聚
138 臣字旁 chénzìpáng 臣 臣 чиновник 臣、卧、臨
139 西字旁 xīzìpáng 西 覀;西;襾 запад 要、票、栗
140 页字旁 yèzìpáng 页(頁) 页;頁 страница 顺、须、顿
141 虎字头 hūzìtóu 虎 虍 тигър 虎、虑、虚
142 虫字旁 chóngzìpáng 虫 虫 насекомо 虽、虾、蜜
143 缶字旁 fŏuzìpáng 缶 缶 делва 缸、缺、罂
144 舌字旁 shézìpáng 舌 舌 (анат.) език 乱、舒、辞
145 竹字头 zhúzìtóu 竹  бамбук 答、箱、笔
146 臼字旁 jiùzìpáng 臼 臼 кътник 臾、舀、舅
147 自字旁 zìzìpáng 自 自 собствен; самолично 自、息、臭
148 血字旁 xuèzìpáng 血 血 кръв 血、衄、衅
149 舟字旁 zhōuzìpáng 舟 舟 лодка; кораб 般、船、航
150 羽字旁 yŭzìpáng 羽 羽 пера 扇、翁、翰
151 艮字旁 gènzìpáng 艮 艮 ключ „гън” (трети цикличен знак) 良、既、即
152 紧字底 jĭnzìdī 系 糸 коприна (отдолу) 累、紫、紧
七画
153 辛字旁 xīnzìpáng 辛 辛 ключ „син” (осми цикличен знак) 辩、辫、辣
154 言字底 yánzìpáng 言 言 реч (отдолу) 訇、誉、誊
Съставител: Яна Шишкова
Поставил: Николай Пеняшки - Плашков
Може да продължите с интерес в следния сайт:    Всичко за Китай


Блестящата Танска поезия / средновековна литература

Династия Тан е много важна епоха в китайската история. През този период икономиката е в разцвет, цари обществена стабилност, в изкуството се постигат забележителни достижения, особено в областта на класическата поезия. Писането на стихове през Тан се приема за една от най-главните обществено-културни дейности, като даже в системата на държавните изпити за чиновници писането на есе се сменя с писането на стихотворение. В запазения до наши дни сборник “Танска поезия” са събрани близо 50 000 поетични творби на 2300 твореца.


Развитието на Танската поезия можем да разделим условно на ранен период, разцвет, среден и късен период.


През ранна Тан (618-712 г.) т.нар.“четиримата гениални поети” Уан Буо, Ян Дзиун, Лу Джаолин, Луо Бинуан постепенно съставят новите поетични рими и образуват ритмичните стъпки на китайските стихотворения, с което дават собствен облик на Танската поезия. Благодарение на тях, поетичните теми излизат от императорския двор и се насочват към обществото, а стилът се променя от нежен и блед към по-жив и ясен. Най-известният поет от ранния период на Танската поезия е Чън Дзъан. Той проповядва идеята за възвръщане на темите от обикновения живот в поезията. Неговите творби се отличават с енергичност и простота и те прокарват пътя на развитие за Танската поезия.


Периодът от 712 до 762 г. е разцвета на Танската поезия. През него се създават най-много творби и има най-големи постижения. Темите и стиловете са разнообразни, някои възпяват природата, други – живота в покрайнините, трети – героизма, а има и поети, в чиито творби главно преобладава тежките размисли на разочарованието. Много поети творят в свободна атмосфера и заедно допринасят за названието на династията като Златен век.


Най-известните поети от този период са Ли Бай, Ду Фу, Уан Уей, Мън Дзиежан, Гао Шъ, Цън Цан и др. Цън Цан говори главно за живота в покрайнините, Гао Шъ – за мъките на народа. “Безсмъртният поет” Ли Бай и “принцът на поетите” Ду Фу най-добре представят особеностите на Танската поезия. Техните произведения оказват много силно влияние върху следващите поколения китайски поети.


Известни творци от средния период на Танската поезия (762-827 г.) са Бай Дзюи, Юан Джъ и Ли Джу. Бай Дзюи борави със сатиричен стил и в творбите си напада борбата за власт, войните, аристократите. Освен това, той си служи с по-прост, достъпен и въздействащ език, затова е приет от широката маса читатели.


Ли Джу живее много кратко – само около 20 години. Неговият живот е изпълнен с трудности, тъй като не успява на изпитите. Той си служи с богати образи, нови идеи, изкусна форма и красиви думи. Творбите му съдържат романтична окраска и стремеж към красивото, както и тъжно настроение.


Късна Тан е от 827 до 859 г., в която творят Ли Шандзи и Ду Му. В творбите на Ду Му преобладава ясен и хладен език, което е много подходящо за изразяване на възмущението и обвинението срещу властта. Ли Шандзи си служи с изкусна форма и красив език, меланхоличен стил, с които изразява трудностите по житейския му път. По повод неговото известно стихотворение “Без тема” дали описва любовта или скрито напада властта, и до днес се водят спорове.

http://bulgarian.cri.cn/chinaabc/chapter15/chapter150104.htm

По повод на литературната Нобелова награда

Твърде добре е, че литературната Нобелова награда получи китайски писател от емиграцията. В случай на всяка една друга страна бих казал обратното - жалко, че не е такъв, който пише в Китай. Работата е в това, че в Китай писателят има избор - може да създава неискрено творчество, белязано от поклони към властта, или изобщо да не създава нищо.

Китайската народна република е страна, в която всеки истински автор се движи по тънката линия между славата и трудовия лагер. Всичко това го знаем от собствената си уж история, но в днешния Китай цензурата и репресиите по отношение на авторите са приели нови форми. Бурното развитие на полиграфичните и компютърните технологии са довели до това, че традиционната цензура, контролираща всеки изписан лист, е станала невъзможна. Властите са стигнали до извода, че след като не може да се спре изцяло независимото творчество, трябва максимално да се размие и омаловажи. Така че в днешен Китай има частни и уж независими издателства, провеждат се дискусии, по време на които се изказват уж независими мисли. Недобре запознатият чужд наблюдател ще каже: “След като може да се напише и да се напечата книга, значи няма цензура”.

Но китайските автори знаят добре, че има строго забранени теми, чието докосване е много опасно и може дори да е за сметка на живота или поне на свободата за много години. Така че е позволено да се пише колко е било лошо по време на “културната революция” или на “големия скок”, но само като се показват страданията на героите в произведението. И дума обаче не може да става за това някой да е опитал да напише и да издаде в КНР текст, който разказва за цинизма на Мао, за това, че виновник за тези страдания е Великият кормчия. Да, била е културната революция, но като че ли е станала сама. Имало е и лагери, както в издаваните легално романи на Цзян Сялян, но първо, са били някога, а не сега, и второ, цялата им жестокост е омотана с памук.

Сялян е добър пример, защото, от една страна, е забележителен писател, а от друга - неговите произведения след години ще бъдат отхвърлени, защото свободният читател няма да иска да чете тънки алюзии, а голата истина. Той например не пише направо, че Мао Цзедун и Джоу Енлай са създали най-голямата в историята система от концентрационни лагери, а само, че комендантът на лагера е един такъв великолепен човек, истински пролетарий, който въпреки всичко е решил да създаде затворническа ферма на територията на неподдаващи се на обработка угари. И е постигнал своето - 17 хиляди затворници умират, но фермата е налице (“Супа от трева”). Авторът вероятно се радва, че е успял да прокара алюзията. Радват се вероятно и някои читатели - “е, позволил си го е”. За съжаление се радва и комунистическият режим, защото благодарение на такава политика на плахо “отклоняване” вместо да се казват нещата право куме в очи, Китай няма своя Херлинг- Груджински или Солженицин, а властите могат да покажат на чуждите критици: вижте, у нас може да се пише за трудовите лагери (тези отпреди години, разбира се).

Затова е добре, че Нобеловата награда получи писател от емиграцията. Не е добре в същото време, че полските (и изобщо западните) читатели почти не познават произведенията му. И тук е другият елемент на коварната политика. Мнозина от китаистите не искат да превеждат произведенията на дисидентите, защото се знае, че след това ще могат да пътуват до Китай само като туристи. Което за тях е професионална смърт. Китайските дисиденти са практически осъдени да правят собствени преводи на английски език, а едва от него да бъдат превеждани на други езици. Властите в Пекин знаят много добре, че много от дисидентите не владеят никакъв друг език освен китайски. Докато преводите на автори като Сялян се радват на добър успех. В Полша бяха издадени две негови книги и много произведения на автори, пишещи по маниера на “Децата на Арбат”, където дори Сибир и лаоската джунгла са изобщо интересни места, макар и малко неудобни. В същото време не е издадена нито една книга на който и да е китайски дисидент.*

"Gazeta wyborcza"

Превод от полски Павел Б. Николов

* И у нас като че ли положението е същото. Затова звучат учудващо жалбите на някои нашенски вестникари, че Нобеловата награда за литература е била дадена на “неизвестен”, едва ли не маргинален писател. - Бел. прев.


Китай осъжда интернет автор на две години затвор

Автор, публикувал в интернет мнения срещу правителството, бе изпратен в затвора
Китайската държава осъди репортера Li Yuanlong на две години затвор в четвъртък, увеличавайки списъка на авторите, осъдени за изразяване на собствено мнение чрез разширяващата се, но сериозно цензурирана интернет мрежа на страната.

Li, който работи в Bijie Daily в югозападната провинция Guizhou е задържан през септември, а обвиненията са повдигнати през февруари. Авторът е обвинен в публикуване на есета, който “измислят, изопачават и преувеличават факти, подбуждат сваляне на правителството и отхвърляне на социалистическата система”. Той е изпращал есетата, нарушаващи закона, по e-mail между май и август миналата година, използвайки псевдонимите “Нощен вълк (Night Wolf)” и “Вълк, виещ в нощта (Wolf Howling in the Night)”.

“Огромна несправедливост”, каза съпругата на Li пред Ройтерс относно присъдата. “Да дадеш такава жестока присъда за няколко есета не е думата на закона. Това не е правосъдие.” Li е един от увеличаващия се брой граждани на Китай, арестувани за изразяване на мнение по интернет. Zhao Changqing е осъден на пет години затвор през 2003 по същите обвинения като на Li след като е участвал в отворено писмо по интернет до китайския парламент. През март, китайски съд осъди учителя Ren Ziyuan на десет години затвор за публикуване на мнения срещу правителството по интернет.

Есетата на Li по деликатни въпроси, включващи безработицата и бедността в селата, са изпратени до базирани в САЩ китайско-езични новинарски портали, които се смятат за враждебни от Пекин и са недостъпни за повечето китайски потребители. Адвокатът на Li заяви, че ще обжалва присъдата, но добави, че тя е по-лека, отколкото повечето хора са очаквали. “От правна гледна точка, да го осъдиш на дори един или два дена, не е правилно, но имайки предвид обстановката в Китай, присъдата не е толкова лоша, колкото можеше да бъде”, заяви адвокатът. Протестите на международната общност вероятно са спомогнали за смекчаване на решението на съда. Ако излежи пълната си присъда, Li ще бъде освободен през септември 2007.

Вижте още:

* Новият вирус Downadup (Conficker) продължава главоломното си развитие. Никой не е защитен до ъпдейта на Windows
* SMS-троянец краде пари от GSM-сметката
* Медоскоп - онлайн лекар поставя диагнози
* Червей инфектира по 1 милион PC-та в денонощие!
* Британската полиция с разрешение да хаква компютри
* Заразени пощенски картички
* Най-големите софтуерни пирати зад решетките!
* Vertor показва торентите преди да ги изтеглите
* Нетинфо: Какъв ще е животът ни през 2018 година?
* Брайтън Алекс Тю цапардоса Джордж Буш с обувка и спечели 7,8 хил. долара


“Не слушай съветите на Му Гун”

“Не слушай съветите на Му Гун” или как да НЕ превеждаме текст в категория Китайски приказки, ЛЮБОПИТНО

Дълго се сдържах от естественото чувство на закрила към моя ученичка да публикувам или разпространявам този текст, но просто си мисля, че би било голяма загуба за поколенията, ако не го прочетат. Мислех да сложа истинския превод, но няма смисъл, просто се наслаждавайте на четивото:

Не слушай съветите на Му Гун

Зимата на тази година монархът на царство Дзин разпространил вътрешна информация, докато покрай неговия ресторант се чували топовни гърмежи. Министрите не знаели каква е работата, търсели окупацията около учителя Джан Бу. Той казал: “Монарсите ни казаха за един майор, който се е завърнал отдавна и заслужава медал от нашата държава, но при окупацията войската трябва задължително да победи.”

В коя държава медалът трябвало да бъде връчен от монархът? Този ритуал идва от царство Цин.

Цин съседното царство на Дзин. Тъкмо когато царство Джън изпращаше големия си началник монархът Му Гун получи информация. Знаем, че началникът на Джън е управлявал 10 години. Той властвал със слова. Цин тайно изпратил един медал до Джън, който достигна до северните порти.

Му Гун слушаше много внимателно. Минаха много малко години, а той продължаваше да мисли как да разшири територията на държавата си. Той разбра, че влизайки в битка за медала към една държава преди всичко трябва да се опази майора, а после да се стреля. Му Гун намери за добре, че трябва да се оттегли, защото е много стар за битки, но войниците мислеха да го помолят да им помогне като измисля тактики.

Дзиен Шу е вече много стар, брадата и веждите му са бели като сняг. В царския двор поданиците всеки ден го питаха за възрастта му, а той четеше, разхождаше се напълно свободен. Днес Му Гун изпрати един човек в двореца на Джън да влезе и после да му разкаже какво е чул.

Понеже Дзиен Шу беше стар, но с чисто съзнание той помисли и каза: “Боя се от пътуването. Много сме далеч от Джън, изпратената войска сигурно вече е в Дзин, а на това място е объркано. Също така войниците са малко, не бива да пътуват, а разделението е голямо и тръгването на войската ще доведе до много трудности. По този начин Джън не знае за нашето нападение,ние нахлуваме и го превземаме. Твърдо преместваме армията, бягаме до онова далечно място да нападнем противника преди още да са се организирали, в държавата войниците са около стотина,лесно ще ги разгромите. Аз виждам, че битката няма да е лесна.”

Му Гун изслуша разказа на Дзиен Шу, сърцето му не беше щастливо, той каза:”Аз нямам достатъчна войска, ти каза за толкова лош късмет, но виж ти си стар. В Цин годините на стария човек са важни за всички, защото показват мъдрост.” Фактически казаното от Дзиен Шу няма за какво да се използва, сутринта на влизане думите му нямаха значение.
Дзиен Шу нямаше намерение да се суети около неразумието на Му Гун , освен това мисли да го посъватва за Дзин, но ръката на Му Гун посочи едно място за което Дзиен Шу трябваше да чуе.

Му Гун определи Сици и 1003 бели генерала да водят войниците за да нападнат Джън.
Сина на Дзиен Шу също беше във войската, плачейки че той заминава Дзиен Шу го изпрати. Той каза: “Вие отивате на битка с Джън, войската на Дзин ви чака обезпокоена. На южния и северния хълм е гробницата на двама монарси, вие също може да умрете там. Аз мога само да ви посъветвам да пазите скелетите.”

Ситуацията накара Дзиен Шу да им го каже, войската на Цин тръгна по изгрев, а Джан вече бяха разбрали. Монархът на Джън веднага въведе ред в подготовката за войната. Войниците се оправиха за пътуването, ранените тичаха към конете, портите на града бяха окупирани. Онзи генерал не чакаше нападението на Цин, а се скри в Джън.
Войската на Цин пътува ден и нощ, беше далеч от целта, войниците бяха уморении . Джън се бяха приготвили отдавна и сега ги очакваха.

Генералът на Цин видя ситуацията, разбра за многото трудности, които им готви Джън, той не предполагаше колко много жертви ще има, обърна се към двамата генерали седящи на портите: “Ние влизаме без надежда за победа, отново обграйдаме без значителна войска, няма да можем да ви нападнем, очевидно е!”

Войниците на Цин се спряха на пътя. После преминаха през портите на Дзин, а когато влязоха войниците ги нападнаха. Вече войската на Цин нямаше шанс, победата клонеше към Дзин. Този финален резултат не се хареса на войниците на Цин.

Останалите от битката се прибраха в Цин, монархът Му Гун обличайки манитята си отиде да ги посрещне. Тримата генерали застанаха пред него искайки наказание. Му Гун разплакан каза: “С какво заслужих наказание. С какво сбърках, няма повече да слушам съветите на Дзиен Шу!”

И понеже ми се струва, че нямате нищо против още един текст, преведен от същата девойка, ето го и него:

Отъщението на Мей Дзиенчъ

В царство Чу имаше едно семейство, чийто съпруг се казваше Ган Дзян, а професията му беше занаятчия. Един ден императорът му заповядал да направи две най-остри и наточени в света саби, Ган Дзян и съпругата му Мо Йе работили ден и нощ цели три години, но сабите били добри. Тези саби в сравнение с предишните били по-остри, върху тях семейството гравирало йероглифи, мъжката сабя се казвала Ган Дзян,а женската Мо Йе.

В деня на представянето им Ган Дзян казал на вече бременната Мо Йе: “След като представя сабите императорът ще се уплаши да не превзема кралството и ще поиска да ме убие, затова аз ще му дам женската сабя, а ти ще вземеш мъжката, след като детето порасне ще му дадем да я използва.”

Понеже се надявал на някакво място в царския двор Ган Дзян дал женската сабя на императора, но не се върнал у дома.

Не след дълго Мо Йе родила. Челото на детето било много широко, веждите му били много раздалечени, всички го наричали Мей Дзиенчъ.

Мей Дзиенчъ навършил 14 години и половина, обичал да слуша историите на майка си за лошо изчезналия му баща, решил нагаждайки се към установените от баща му норми да го спаси. Той намерил скритата от години сабя и скоро тръгнал към столицата на царство Чу.

Мей Дзиенчъ стигнал в столицата и видял лицето си на една картина. На онзи площад нямало никой, той бил сам. Вървял до двореца няколко дни, виждал своето широко чело, веждите му отделени много една от друга били малко изцапани, ръката му държала само сабята. Той срещнал един човек, който му дал пари. По-късно Мей Дзиенчъ срещнал друг човек, който го завел пред двореца. Пред очите му изникнал плана и той реши да го изпълни, но сърцето му заплака. Плачейки чу зад себе си глас: “Дете, плачеш ли за някого?” Мей Дзиенчъ обърна глава и видя един човек облечен в черни дрехи зад себе си.

Мей Дзиенчъ видя, че не е лош човек и сам го заговори. Черният мъж го слушаше и после разтревижен каза: “Императорът е обявил награда за главата ти, аз мога да ти помогна.”

“Да ми помогнеш, моята жертва не е толкова серизна.”

“Понеже ти си умен, аз ще нося сабята до двореца, така е по-безопасно.”

Мей Дзиенчъ не казал нищо, свалил сабята и самата му глава олекнала, но тялото му не било добре. Черният мъж казал: “Притесняваш се, а аз мога да ти спася живота.” Като чул това тялото на Мей Дзиенчъ се напълнило със сили.Черният мъж носел сабята добре прикрепена за тялото си, тичайки Мей Дзиенчъ видя кралството.

Императорът видя главата на един човек, който му изглеждаше познат и го повика.Черният мъж задъхано каза: “Императоре, това не е човешка глава, понеже падна удобно, може би и част от града да ми дадете, както ви написах, няма да има проблеми. Нея ще я оставим да ври в кухнята. “Императорът помислил и го пратил в кухнята. Мей Дзиенчъ седял там три дни и три нощи, а главата не увирала, мигайки започнал да я ругае.

Императорът пък бил доволен че е послушал съвета на черния мъж.

“Тя не увира, това е защото е много дебела, не мислите ли че трябва да я нарежем, а Вашето могъщество ще я смъкне надолу, иначе боя се, няма да уври.”

Но императорът се замислил за божествената глава и погледнал в тенджерата. Времето летяло така и императора не видял как черния човек извадил сабята и я забил във врата на императора, главата му непосредствено паднала вътре.

После хващайки черния мъй за ръката и главата паднала по-навътре. Всички хора издълбали с лъжици императорската глава, а скоро три човешки глави били сварени. Глупаво, но никой не знаел от кого.
[връзка]
One Response to ““Не слушай съветите на Му Гун” или как да НЕ превеждаме текст”

1. Яна Шишкова Says:
August 11th, 2008 at 11:44 pm

Поставил: Николай Пеняшки - Плашков

Възникване на китайската писменост

Китайската литература възниква на голяма територия, която още от дълбока древност представлява едно цяло. Това спомага за нейното разпространение и унификация. Историята й не прекъсва дори през д. Юен (元), нар. символично “Десетте нещастия на Китайската класическа литература” (горят книги и др.). Китайската литература е и една от малкото, които от самото начало имат писмена фиксация.

Има записи върху:
-) мнемоническо писмо (нач. ІІ хил.пр.е.) – тип “кипу”, възелчета върху канап. Напомняло за определени задачи, които трябва да се свършат през деня
-) 甲骨文 jiăgŭwén кости – панцири на костенурки (“И Дзин”);
-)青 铜 qīngtŏng “зелена мед” (около Х в.пр.н.е.); метал, бронз – малки текстове. Обозначения във вид на ритуалния съд 鼎dĭng дин (символ на властта, алюзия за деветте дина на Ю), върху който се гравират надписи
-) 石鼓shígŭ камък (около Х в.пр.н.е.) – каменни барабани и стели;
-) 货币文字 huòbì wénzì монети: 刀币dàobì монети с формата на нож (齐、炎、周); кръгли монети с дупка по средата (във всички царства); монети тип “мравешко носле” (楚); блокчета злато;
-) 箭册jiāncè бамбукови пластинки – побират 20-30 йеролифа; не били много функционални, поради хлабавите връзки;
-) 帛 bó коприна – вертикално писане в свитък; малкодостъпна. «帛书» копринена книга, открита през 1942 г., от царство Чу (楚). В нея се съдържат метеорологични изследвания за четирите сезона; звездобройство; обичаи, свързани с мъртвите. Около надписите има нарисувани 12 божества, символизиращи 12-те месеца.
-) 墨翟mòdí хартия – твърде нетрайна;
-) ксилограф – въведен от будистите

През периода ІV-І в.пр.н.е. почти всички начини на записване се използват паралелно.

От кога все пак на територията на Китай има писменост? Откъде са се появили йероглифите? Кой ги е изобретил и кога?
Китайците имат три легенди по този въпрос и дават трима изобретатели по трите основни вида писмености:
1) Фу Си /伏羲/ е изобретил писмеността, тъй като е сътворил Багуа /八卦/ - Осем триграми, подредени от комбинациите на непрекъсната и прекъсната линия. По-късно тази система се е използвала само за гадаене. На основата на комбинирането на осемте триграма по двойки се получават 64ри хексаграми. Те са в основата на прочутата книга «易经» или “Книга на промените”, която е първото колективно литературно произведение на Китай.
2) Според други възловата писменост е първа, а тъй като плетенето на въжета е изобретено и дадено на хората от Шъннун /神农/ – богът на земеделието, то той именно би трябвало да е “бащата” на писмеността. На въженца са връзвали определен вид и количество възли за напомняне на някакво събитие или за числа.
3) Най-любима на китайците е легендата за Цан Дзие. Според някои Cang Jie /倉颉/ е бил древен владетел. Според Съма Циен и Бан Гу обаче той бил придворен историк на първия император Хуан Ди преди около 5000 години. Рисуват го с 4 очи и се смята, че има необикновено остро зрение.
Една нощ той седнал на земята и се загледал в променящите се форми на луната и разнообразието от птичи и животински следи и в миг на вдъхновение той започнал да сътворява китайските пиктограми. Всички на Небето и земята били потресени от неговото изобретение до там, че от Небесата започнало да вали жито, а зли духове виели ужасено в нощта, че тази голяма тайна е станала известна на хората.
Макар това да е само красива легенда, въпреки това според някои изследвания може да се твърди, че Цан Дзие вероятно е бил първият, който е изследвал и систематизирал пиктограмите.

Освен багуа, кипу и пиктограмите е съществувало и клиновидно писмо, преди около 7000-8000 години, наподобие на шумерското, което много наподобява пиктограмите от Дзягууън. Такова е намерено при разкопките на неолитно селище в Дзяху, пров. Хънан.
Преди пиктограмите има намерени различни символи върху глина от културата Яншао /5000-3000 г.пр.н.е./ и културата Дауънкоу /2500 г.пр.н.е./, през който период се наблюдава усложняване на символите към пиктограми.

Съставител:
Я. Шишкова /по лекции на проф. Бора Беливанова/
Добавил: Николай Пеняшки - Плашков

Спътникова снимка на Азия


Азия - история и...

Азия е най-големия и най-населения континент на Земята. Тя покрива 8,6 % от земната повърхност (или 29,4% от континенталната ѝ част) и има население, надхвърлящо 4 милиарда души. Това представлява около 60% от човешката популация. Площта ѝ е около 44,4 млн.кв.км.

Азия се помества предимно в източното полукълбо северното полукълбо.

Границите не са строго определени, най-вече тези с Европа. За граница между Азия и Африка се смята Суецкият канал, а тази с Европа минава по планината Урал, река Емба, Каспийско море, на север от Кавказ, по Черно море, Босфора, Мраморно море,и по проток Дарданели и Егейско море. Континентът има пряк излаз на три океана: на север — Арктичният; на изток — Тихият, а на юг — Индийският океан.

Взимайки предвид размера и разнообразието ѝ, Азия е топоним датиращ още от древността — повече е като културна концепция, обединяваща различни региони и хора, отколкото еднородно цяло.

Дефиниране и граници на Азия

Три океана: Северен ледовит, Тихи и Индийски океан, оформят бреговата линия на континента, дълга около 80 000 км. На запад Азия има широка връзка с Европа и заедно с нея образува най-голямата суша на Земята, наречена Евразия. На югозапад Азия се свързва с Африка чрез тесния Суецки канал. На юг, в Индийския океан, са вдадени трите най-големи полуострова на континента — Арабски, полуостровите Индостан и Индокитай.

АЗИЯ

В Китай,япония и индия до властта се домогват нови династии.под тяхно влияние азиатските империи се променят.докато китай и индия допускат присъствието на търговци и религиозни мисионери от европа ,япония затваря вратите си за външните влияния.


КИТАЙ

От 14 до 18 век в историята на китай доминират две династии - мин и цин. при мин(1368-1644) китай е разделен на 13 провинции,като пекин става столица през 1409г.владетелите от династията Мин строят разкошни дворци и по-специално императорския дворец,наречен "Забраненият град",защото в него могат да влизат само императорът и неговите царедворци.художниците приложници изработват скъпоценни предмети и чудесен пример за тяхното изкуство е порцеланът "Мин".през 16 век в китай проникват европейците.за да се предпази от нашествията в северната част на империята ,правителството заповядва да се възстанови Великата китайска стена.но през 17 век манджурите,които идват откъм Северен Китай прескачат стената,превземат Пекин и стават господари на цялата империя.през 1644г. това нашествие слага край на династията мин.император на китай става един манджурец,шунджи,който основава династията цин.при неговото управление манджурите не допускат китайците до властта.по късно двете култури се смесват. император Канси,който управлява от 1662 до 1722г.,е образован владетел,който се възхищава от китайската култура. до смъртта на император Цинлон през 1796г.китайската империя се разширява чак до Бирма и Тибет.


ЯПОНИЯ


От 12век нататък в япония властта е разделена между императора и шогуна -водача на най-могъщия клан .през 16 век страната е съсипана от граждански войни ,тъй като феодалните владетели ,заобиколени от техните самураи или рицари, враждуват помежду си.шогунът практически вече няма никаква власт.около 1582г. Тойотоми Хидейоши,който е първи министър на императора, се налага на феодалните владетели и слага край на гражданските войни.през 1603г. Иейасу Токугава се провъзгласява за наследствен шогун и основава династия.той възстановява военното управление бакуфу и окончателно успокоява страната.Токугава управлява страната от столицата си Едо.феодалните владетели са задължени да се подчиняват на много строги правила на поведение т.нар. бушидо.сред градската буржоазия се налага театърът кабуки.през 1639 г.япония се затваря за западните влияния.


ИНДИЯ

До 1526г. на трона в делхи седят династии от турски произход.в началото на 16век северна индия е превзета от моголите-мюсюлмани,дошли от централна азия .Бабур,който е владетел на на афганистанския град Кабул,печели през 1526г. битката при Панипат срещу войските на делийският султан и основава династиятя ня Великите моголи.неговият внук Акбар е истински строител на моголската империя.

Азия

Скъпи приятели, от този сайт може да четете за Азия.
Желая Ви приятно четене! :)
От тук може да четете за Азия