ОМАР ХАЯМ - Рубаи

Омар Хаям

ирански учен и поет
(1048-1123)


*****
"Ад и рай - в небесах", - утверждают ханжи.
Я, в себя заглянув, убедился во лжи:
Ад и рай - не круги во дворе мирозданья,
Ад и рай - это две половины души.
Омар Хайям
Переводчик: Н.Стрижков

*****

"Бог один, лишь Аллах!" - это умный кричит;
"Друг иль враг?" - усомнившись, глупец говорит.
Море в вечном волненье. На волнах качаясь, -
"Я - причина волненья!" - соломинка мнит.
Омар Хайям
Переводчик: Н.Тенигина

*****

"В Шабане месяце не троньте винных чаш!
Не пейте и в Раджаб!" - гласит нам веры страж.
Шабан, Раджаб - пора аллаха и пророка?
Что ж, - пейте в Рамазан. Уж этот месяц наш!
Омар Хайям
Переводчик: В.Державин

*****

"Вино пить - грех". Подумай, не спеши!
Сам против жизни явно не греши.
В ад посылать из-за вина и женщин?
Тогда в раю, наверно, ни души.
Омар Хайям
Переводчик: Г.Плисецкий

*****

"Как там в мире ином" - я спросил старика,
Утешаясь вином в уголке погребка.
"Пей! - ответил, - Дорога туда далека,
Из ушедших никто не вернулся пока".
Омар Хайям
Переводчик: Н.Стрижков

*****

"Мы из глины, - сказали мне губы кувшина, -
Но в нас билась кровь цветом ярче рубина...
Твой черед впереди. Участь смертных едина.
Все, что живо сейчас, завтра пепел и глина."
Омар Хайям
Переводчик: Б.Голубев

*****

Бегут за мигом миг и за весной весна;
Не проводи же их без песен и вина.
Ведь в царстве бытия нет блага выше жизни, -
Как проведешь ее, так и пройдет она.
Омар Хайям
Переводчик: Г.Плисецкий

*****

Беспечно не пил никогда я чистого вина,
Пока мне чаша горьких бед была не подана.
И хлеб в солонку не макал, пока не насыщался
Я сердцем собственным своим, сожженным дочерна.
Омар Хайям
Переводчик: В.Державин

*****

Ще дойде краят, но кога – кой знае?
Да пием вино – истината май в това е.
Не си лозе, глупако: от пръстта
едва ли някой ще те откопае!


За теб – познал света – урок аз знам,
сред първите бъди мъдрец голям.
С език, уши и поглед да останеш –
прави се пак на сляп, на глух и ням.


За своя жребий участта си не кълни.
Без плач към гроба на другаря погледни.
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.


Света плениха с мъдрост мъдрите мъже.
И тях съдбата ги навърза на въже.
Те бяха светлинки, но пътя не откриха
и легнаха в нощта, заспали сън блажен.


Запитах свойта чаша, прилепил уста:
Веригата от дни къде влече света?
Отвърна тя със впити в устните ми устни:
“Не ще се върнеш, пий до дъно радостта!”


Велики тайни са животът и смъртта.
Узнаеш ли ги, Бог ще бъдеш за света.
До днес у мен сърцето ми не ги изучи,
та утре ли – когато спре да бий в пръстта.


Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.


На младини под пламналия шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.


Ти пиещите не кори! Такъв е пая,
от Господ предрешен за нас в кервансарая.
Злорадо хич не се хвали “не пия капка” –
къде по-глупави неща за тебе зная.


И хрумна ми: “Защо дошъл си на света?
А сетне пък: “Какво те чака след смъртта?”
О, вино забранено! С тебе искам аз
да заглуша на тез въпроси дързостта!”


Дошли сме – откъде? И накъде вървим?
Чий разум ни държи? – За нас недостижим.
Безброй души кристални под обръча на свода
изгарят в пепел, в прах, а где се вие дим?


Затова, че не говоря, нямам никаква вина.
Аз съм длъжен да запазя свойта истинска цена.
Знам достатъчно и точно на тълпата същността,
та пред нея да разкривам цялата си светлина.


Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е?


Върти ни този свят на смени, гнети ни в кръг ожесточен,
до невъзможност пълен с мъки, от светли радости лишен.
Блажен е гостът, бил за кратко в него и поел на път,
а недошлият на земята е още много по-блажен.


Въртят се в полунощни орбити над мен студените звезди.
Мъдрец подир мъдрец унесено в безбройни нишки ги реди.
На мисълта хвани конеца – той точно ще те заведе,
където пак глави замислено стоят над някакви следи.

*****


О ДУШЕ

От страха смерти я, - поверьте мне, - далёк:
Страшнее жизни, что мне приготовил рок?
Я душу получил на подержанье только
И возвращу её, когда наступит срок.

*****

За да живееш мъдро – закони има много,
но два от тях е нужно да се зачитат строго:
ти по-добре гладувай, но хвърлен хляб не яж,
сам по-добре бъди, но не с глупак, ей богу.

***
Сприятелиш ли се с глупака, не ще се отървеш от срам
и затова сега подлушай съвета мъдър на Хаям:
отрова приеми, но нека да е приета от мъдрец,
а от ръката на глупака не вземай ти дори балсам.

***
Трезв ли съм – не зная радост, ставам тъжно мълчалив.
А пиян – загубвам разум в тоя винен свят мъглив.
Ала някъде в средата има малък светъл миг,
той за мене е животът и се радвам, че съм жив.

***

За достойния няма награда. За грях,
че ще страдаш отвъд ли, сега те е страх?
Пò е страшен живот сред глупци недестойни,
пò ужасен от ада е разговор с тях.

***
Не се страхувай от деня – ветрец ухаен.
Недълговечна е скръбта в света безкраен.
На своя миг се радвай ти, не се плаши,
че мина този ден, че идва друг – незнаен.

***
От водна капка на земята родих се мълчалив и плах:
на огъня страстта ми даде живот, изпълнен с плач и смях.
А утре вятърът внезапен ще ме развее из всемира...
Затуй пий вино и се радвай, преди и ти да станеш прах.

***

С магарето бъди магаре, недей оголва своя лик!
Попиташ ли го, то ще каже “Кой - аз ли, да много съм велик!”
Но щом на някое магаре му липсват клепнали уши,
то за магаретата умни ще бъде явен еретик


***

Приятелю, не се терзай за утрешния час!
Бъди щастлив от този миг под слънчевата власт!
Когато си отидем от земята – ще догоним
онез, които са живели векове пред нас.

***

Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път, и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не вижда прах – но за света какво е?

***

Да кажем, че си изживял без мъка всички дни – а после?
Че твоят жизнен кръг е бил сред песни и жени – а после?
Добре, и нека си живял щастливо сто години
и с още толкова живот под свода премини – а после?

***

Върти ни тоя свят – обител, гнети ни в кръг ожесточен,
препълнен от сърдечни рани, от светли радости лишен, .
Блажен е гостът, спрял за кратко във него и поел по пътя,
а недошлият на земята дори е още по-блажен.

***

Сред свода мълчалив заселени звездите
са извор на съмнения за мъдреците.
Дръж здраво нишката на своя ум! Онез са
безсилни мъдреци пред възлите на дните.

***

Не притежаваме ний щит за пред смъртта:
към беден и богат е безразлична тя.
За да живееш с радост, живей за радостта,
останалото тук е просто суета.

***

На младостта под огнения шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Дойдох като вода, заминах като вятър.

***

Омар Хаям - живот и творческа дейност

Гияс ад Дин Абу л Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури или накратко Омар Хаям е известен най-вече като астроном и астролог.
Омар Хайям е роден през XI век в Нишапур. През годините, в които е живял и творил, е оставил голямо наследство в областта на математиката и астрономията.Бил е лекар и философ. Най-много е известен с литературните си произведения, представени под формата на " рубаи" (четиристишия).
През 1073 г., вече придобил известност в Иран и Трансоксиана, той е поканен от селджукския султан Малик Шах I и неговия везир Низам ал-Мулк в тяхната столица Исфахан. Там той ръководи изграждането на голяма обсерватория, работейки заедно с други изтъкнати учени.

В резултат на работата си Омар Хаям създава карта на звездното небе, която днес е изгубена. Той изчислява дължината на годината на 365,24219858156 дни, което съвпада с голяма точност с тропическата година (365,24218967 дни). На базата на изчисленията на Омар Хаям на 15 март 1079 г. Малик Шах I коригира иранския календар, както през 1582 г. прави папа Григорий XIII с европейския въз основа на изчисленията на Алоизий Лилий (вижте Григориански календар).

Омар Хаям е известен и със създаването на метод за решаване на кубични уравнения, чрез пресичане на парабола с окръжност. Макар подобен подход да е използван и преди това, той го обобщава до всички кубични уравнения. Освен това той открива биномното разлагане и прави някои изследвания на свойствата на фигури в неевклидова геометрия.

Философията на Омар Хаям, доколкото е публично известна, често се отклонява от официалните догми на исляма. Не е сигурно дали той вярва в съществуването на Бог или не, но се противопоставя на възгледа, че всяко конкретно събитие или явление е резултат от божествена намеса. Той не вярва и в някакви награди или наказания в задгробния живот. Вместо това смята, че природните закони обясняват всички явления в наблюдаемия свят.

Видимите отклонения на възгледите на Хаям от ортодоксалността са причина многократно да дава обяснения за отношението си към исляма. Той е принуден да направи поклонение в Мека, за да докаже привързаността си към религията.

В младежките си години учи в известната за времето си школа на имам Муфак в Нишапур, като негови съученици и приятели по това време са били Низам-ал-Мулк, който по-късно става Велик Везир и Хасан-ибн-Сабах, "старецът от планината", бъдещият предводител на убийците Хашишини ( асасисини ). Впоследствие изгражда голяма астрономическа обсерватория в Исфахан.

Първи за Европа го открива Едуард Фицджералд след 700 години неизвестност.

За първи път е преведен на български, от немски и англииски рубаи, от Гео Милев.
Следните рубаи са превод от Георги Александров:


*****
На знанието храма съвършен градих.
И много тайни разгадах аз в своя стих.
Но знам едно, че в същност нищичко не зная.
Животът ми отмина - виж това открих.

*****

Реват магаретата, гладни за трева:
От барабан по-кухи, гръмките слова.
Те роби са, а името - създай си име:
Ще запълзят пред теб с посипана глава.

*****

Сърцето си с една надежда превържи.
С приятел верен ти живота си свържи.
Сто глинени глави едно сърце не струват.
Сърце търси - сред този свят, гъмжащ от лъжи.

*****

От много ум, чуй, полза няма, а вреди.
Помага на глупци капризната съдба.
За да пребъде ласкава съдбата с мене.
Ума си ще удавя в живата вода.

*****

Пийни, защото пак ще бъдеш прах.
Единствено от самотата ме е страх.
Без вино, без любима, без другари - в гроба!
Червени, розите ще пият моя грях.

Тук в този стих и във всички останали, написани от него, се явяват като негова автобиография. Той е цяла вселена, енциклопедия...- и трудно може да се опише.
Написаното от него, в епохата, в която е живял и сътворил, въз основа на база знания, е голямо наследство във времето напред.
Двустишието:
" Но знам едно, че всъщност нищичко не зная.
Животът ми отмина - виж това открих."
е простичката житейска истина, казана с няколко думи...

Всичко написано и казано от него, е в сила за днешното съвремие. Няма нищо ново под слънцето.Някои биха казали, че като поет на виното, Омар Хаям, възвеличавайки неговата сила и омайност..., би могъл да окаже неблагоприятно влияние върху младото поколение - влечението към чашката. Всички знаем вредата от алкохола.
Чакайте драги приятели, тук става дума за нещо друго - философския смисъл на човешкото съществуване, дори в противоречие на божиите думи, и църковните канони...
Къде е истината? За мен тя е по средата. Къде е щастието? Според мен между Рая и Ада.
Има автори които казват, че неговото творчество е мистика. Аз ще отрека това твърдение, и съм готов да го докажа със следните негови четиристишия, а и не само с тях...

Да си седиш и скърбиш - не е ли срам;
Обидите да помниш, от доброто - грам!
Напей се, докато са здрави струни звънки.
Напии се, чашата преди да счупиш сам.

*****

Без воля е човекът жалко същество.
Надвий тъгите и ела на пиршество.
Бъди разумен - в скръб искрата не удавяй:
Живота си окаян сменяй с тържество.

Тези четиристишия нямат нищо общо с мистиката, а цялото му творчество за мен е реализъм...Цялото му творчество е цяла вселена. Вълнувала е, вълнува и днес с искреността си, и ще вълнува...

автор: Николай Пеняшки - Плашков

Китай осъжда интернет автор на две години затвор

Автор, публикувал в интернет мнения срещу правителството, бе изпратен в затвора
Китайската държава осъди репортера Li Yuanlong на две години затвор в четвъртък, увеличавайки списъка на авторите, осъдени за изразяване на собствено мнение чрез разширяващата се, но сериозно цензурирана интернет мрежа на страната.

Li, който работи в Bijie Daily в югозападната провинция Guizhou е задържан през септември, а обвиненията са повдигнати през февруари. Авторът е обвинен в публикуване на есета, който “измислят, изопачават и преувеличават факти, подбуждат сваляне на правителството и отхвърляне на социалистическата система”. Той е изпращал есетата, нарушаващи закона, по e-mail между май и август миналата година, използвайки псевдонимите “Нощен вълк (Night Wolf)” и “Вълк, виещ в нощта (Wolf Howling in the Night)”.

“Огромна несправедливост”, каза съпругата на Li пред Ройтерс относно присъдата. “Да дадеш такава жестока присъда за няколко есета не е думата на закона. Това не е правосъдие.” Li е един от увеличаващия се брой граждани на Китай, арестувани за изразяване на мнение по интернет. Zhao Changqing е осъден на пет години затвор през 2003 по същите обвинения като на Li след като е участвал в отворено писмо по интернет до китайския парламент. През март, китайски съд осъди учителя Ren Ziyuan на десет години затвор за публикуване на мнения срещу правителството по интернет.

Есетата на Li по деликатни въпроси, включващи безработицата и бедността в селата, са изпратени до базирани в САЩ китайско-езични новинарски портали, които се смятат за враждебни от Пекин и са недостъпни за повечето китайски потребители. Адвокатът на Li заяви, че ще обжалва присъдата, но добави, че тя е по-лека, отколкото повечето хора са очаквали. “От правна гледна точка, да го осъдиш на дори един или два дена, не е правилно, но имайки предвид обстановката в Китай, присъдата не е толкова лоша, колкото можеше да бъде”, заяви адвокатът. Протестите на международната общност вероятно са спомогнали за смекчаване на решението на съда. Ако излежи пълната си присъда, Li ще бъде освободен през септември 2007.

Вижте още:

* Новият вирус Downadup (Conficker) продължава главоломното си развитие. Никой не е защитен до ъпдейта на Windows
* SMS-троянец краде пари от GSM-сметката
* Медоскоп - онлайн лекар поставя диагнози
* Червей инфектира по 1 милион PC-та в денонощие!
* Британската полиция с разрешение да хаква компютри
* Заразени пощенски картички
* Най-големите софтуерни пирати зад решетките!
* Vertor показва торентите преди да ги изтеглите
* Нетинфо: Какъв ще е животът ни през 2018 година?
* Брайтън Алекс Тю цапардоса Джордж Буш с обувка и спечели 7,8 хил. долара

По повод на литературната Нобелова награда

Твърде добре е, че литературната Нобелова награда получи китайски писател от емиграцията. В случай на всяка една друга страна бих казал обратното - жалко, че не е такъв, който пише в Китай. Работата е в това, че в Китай писателят има избор - може да създава неискрено творчество, белязано от поклони към властта, или изобщо да не създава нищо.

Китайската народна република е страна, в която всеки истински автор се движи по тънката линия между славата и трудовия лагер. Всичко това го знаем от собствената си уж история, но в днешния Китай цензурата и репресиите по отношение на авторите са приели нови форми. Бурното развитие на полиграфичните и компютърните технологии са довели до това, че традиционната цензура, контролираща всеки изписан лист, е станала невъзможна. Властите са стигнали до извода, че след като не може да се спре изцяло независимото творчество, трябва максимално да се размие и омаловажи. Така че в днешен Китай има частни и уж независими издателства, провеждат се дискусии, по време на които се изказват уж независими мисли. Недобре запознатият чужд наблюдател ще каже: “След като може да се напише и да се напечата книга, значи няма цензура”.

Но китайските автори знаят добре, че има строго забранени теми, чието докосване е много опасно и може дори да е за сметка на живота или поне на свободата за много години. Така че е позволено да се пише колко е било лошо по време на “културната революция” или на “големия скок”, но само като се показват страданията на героите в произведението. И дума обаче не може да става за това някой да е опитал да напише и да издаде в КНР текст, който разказва за цинизма на Мао, за това, че виновник за тези страдания е Великият кормчия. Да, била е културната революция, но като че ли е станала сама. Имало е и лагери, както в издаваните легално романи на Цзян Сялян, но първо, са били някога, а не сега, и второ, цялата им жестокост е омотана с памук.

Сялян е добър пример, защото, от една страна, е забележителен писател, а от друга - неговите произведения след години ще бъдат отхвърлени, защото свободният читател няма да иска да чете тънки алюзии, а голата истина. Той например не пише направо, че Мао Цзедун и Джоу Енлай са създали най-голямата в историята система от концентрационни лагери, а само, че комендантът на лагера е един такъв великолепен човек, истински пролетарий, който въпреки всичко е решил да създаде затворническа ферма на територията на неподдаващи се на обработка угари. И е постигнал своето - 17 хиляди затворници умират, но фермата е налице (“Супа от трева”). Авторът вероятно се радва, че е успял да прокара алюзията. Радват се вероятно и някои читатели - “е, позволил си го е”. За съжаление се радва и комунистическият режим, защото благодарение на такава политика на плахо “отклоняване” вместо да се казват нещата право куме в очи, Китай няма своя Херлинг- Груджински или Солженицин, а властите могат да покажат на чуждите критици: вижте, у нас може да се пише за трудовите лагери (тези отпреди години, разбира се).

Затова е добре, че Нобеловата награда получи писател от емиграцията. Не е добре в същото време, че полските (и изобщо западните) читатели почти не познават произведенията му. И тук е другият елемент на коварната политика. Мнозина от китаистите не искат да превеждат произведенията на дисидентите, защото се знае, че след това ще могат да пътуват до Китай само като туристи. Което за тях е професионална смърт. Китайските дисиденти са практически осъдени да правят собствени преводи на английски език, а едва от него да бъдат превеждани на други езици. Властите в Пекин знаят много добре, че много от дисидентите не владеят никакъв друг език освен китайски. Докато преводите на автори като Сялян се радват на добър успех. В Полша бяха издадени две негови книги и много произведения на автори, пишещи по маниера на “Децата на Арбат”, където дори Сибир и лаоската джунгла са изобщо интересни места, макар и малко неудобни. В същото време не е издадена нито една книга на който и да е китайски дисидент.*

"Gazeta wyborcza"

Превод от полски Павел Б. Николов

* И у нас като че ли положението е същото. Затова звучат учудващо жалбите на някои нашенски вестникари, че Нобеловата награда за литература е била дадена на “неизвестен”, едва ли не маргинален писател. - Бел. прев.

Калиграфия и монохромна живопис в Китай ; Су Шъ - поет, прозаик и художник

Отново сме заедно в минутите на рубриката „Традиционен Китай". Както ви обещах, днес ще ви запозная с другото изкуство, възникнало в тясна връзка с калиграфията през епоха Сун.

Става дума за тъй наречената "живопис на образованите", създавана от литераторите – имперски чиновници. Тази живопис е известна и като „монохромно експресивно рисуване". Тя на практика осъществява пренос на калиграфската естетика върху изобразителното изкуство, което до този момент (XI – XII в.) си служи с ярки цветове и натуралистични изобразителни техники.
Особеностите на монохромното експресивно рисуване или, както по традиция се превежда, „монохромна живопис" могат да бъдат сумирани в три групи. Първата група е свързана с пълния отказ от използваните в предишни епохи живи цветове. Последователите на този изобразителен жанр заменят цветната палитра на традиционната живопис с черното на калиграфския туш. Определят се пет „цвята", тоест пет различни нюанса на черното в зависимост от плътността на туша, с които се предава цветното многообразие. Използваните „цветове" са: „абсолютно черно", „плътно черно", „черно", „бледо черно" и „прозирно черно". Въпреки, че в традиционната китайска естетика черното се приема за студен цвят, монохромните творби съвсем не създават впечатление за студ и потиснатост. Тайната е в балансирането на ефекта от чернотата на туша с бялото, тоест празното пространство. Така постигнатият резултат се нарича "усещане за топлота в съчетаването на студено и горещо ". Друга тайна на монохромната живопис е в блясъка на самия туш, който излъчва топлата светлина на изделията от лак и затова цветът му е наричан "блестящо черно". Пак според традиционната китайска естетика блестящото черно не може да създава усещане за студ и мрак. Умишлено оставяното в картината празно пространство играе основна роля и в композирането на творбата. Това пространство не е празнота, а средство за символично включване в картината на някакъв неуловим, неконкретизиран елемент – забулената в мъгли планина или лунната светлина - онова, което придава на изображението дълбочина и живот.

Втората група особености на монохромната живопис е свързана с отхвърлянето на натуралистичното изображение и произтичащите от това опростяване и хиперболизация на основни черти на изобразявания обект. Отказът от конкретност и копиране на реалните форми предоставя на зрителя свобода на възприемането и възможност за своеобразно участие в творческия акт чрез фантазно „откриване" на онова, което не се вижда в детайли.

Третата група особености на „живописта на образованите" произтича от стремежа на твореца към концептуално сливане на сюжета и на калиграфския стил, избран за конкретната картина. Така става разбираема практиката картината да включва и надпис в калиграфски стил, изразяващ емоционалното състояние на автора. Обикновено това е посвещение или стих и се приема, че надписът играе допълваща и балансираща роля за художествената концепция на творбата. Картината се приема за напълно завършена едва след като изображението и калиграфският надпис бъдат допълнени от отпечатък от личния печат на автора. Обикновено отпечатъкът е в червено, което създава търсен контраст с черно-бялата палитра на картината.

Плод на творчески акт, осъществен съобразно посочените по-горе принципи на търсената спонтанност и своенравност, монохромната експресивна картина се ражда като комплексно произведение на няколко изкуства – живопис, калиграфия и поезия, които в пълна хармония предават индивидуалността и настроението на автора в определен момент. Тъкмо изискването да изразява творческия дух отправя към изобразителното изкуство поетът, прозаикът и художникът от XI век Су Шъ, когато заявява, че стиховете трябва да са картинни, а картините – поетични.

Скъпи слушатели, с това завършвам разказа си за връзката между калиграфията и живописта в традиционен Китай. Сега ви казвам „Дочуване до следващата ни среща!" и ви желая приятна седмица в компанията на Радио Китай за чужбина.

Източник:
http://bulgarian.cri.cn/1/2008/10/21/1s77169.htm

Поставил: Николай Пеняшки - Плашков

Азия - история и...

Азия е най-големия и най-населения континент на Земята. Тя покрива 8,6 % от земната повърхност (или 29,4% от континенталната ѝ част) и има население, надхвърлящо 4 милиарда души. Това представлява около 60% от човешката популация. Площта ѝ е около 44,4 млн.кв.км.

Азия се помества предимно в източното полукълбо северното полукълбо.

Границите не са строго определени, най-вече тези с Европа. За граница между Азия и Африка се смята Суецкият канал, а тази с Европа минава по планината Урал, река Емба, Каспийско море, на север от Кавказ, по Черно море, Босфора, Мраморно море,и по проток Дарданели и Егейско море. Континентът има пряк излаз на три океана: на север — Арктичният; на изток — Тихият, а на юг — Индийският океан.

Взимайки предвид размера и разнообразието ѝ, Азия е топоним датиращ още от древността — повече е като културна концепция, обединяваща различни региони и хора, отколкото еднородно цяло.

Дефиниране и граници на Азия

Три океана: Северен ледовит, Тихи и Индийски океан, оформят бреговата линия на континента, дълга около 80 000 км. На запад Азия има широка връзка с Европа и заедно с нея образува най-голямата суша на Земята, наречена Евразия. На югозапад Азия се свързва с Африка чрез тесния Суецки канал. На юг, в Индийския океан, са вдадени трите най-големи полуострова на континента — Арабски, полуостровите Индостан и Индокитай.

АЗИЯ

В Китай,япония и индия до властта се домогват нови династии.под тяхно влияние азиатските империи се променят.докато китай и индия допускат присъствието на търговци и религиозни мисионери от европа ,япония затваря вратите си за външните влияния.


КИТАЙ

От 14 до 18 век в историята на китай доминират две династии - мин и цин. при мин(1368-1644) китай е разделен на 13 провинции,като пекин става столица през 1409г.владетелите от династията Мин строят разкошни дворци и по-специално императорския дворец,наречен "Забраненият град",защото в него могат да влизат само императорът и неговите царедворци.художниците приложници изработват скъпоценни предмети и чудесен пример за тяхното изкуство е порцеланът "Мин".през 16 век в китай проникват европейците.за да се предпази от нашествията в северната част на империята ,правителството заповядва да се възстанови Великата китайска стена.но през 17 век манджурите,които идват откъм Северен Китай прескачат стената,превземат Пекин и стават господари на цялата империя.през 1644г. това нашествие слага край на династията мин.император на китай става един манджурец,шунджи,който основава династията цин.при неговото управление манджурите не допускат китайците до властта.по късно двете култури се смесват. император Канси,който управлява от 1662 до 1722г.,е образован владетел,който се възхищава от китайската култура. до смъртта на император Цинлон през 1796г.китайската империя се разширява чак до Бирма и Тибет.


ЯПОНИЯ


От 12век нататък в япония властта е разделена между императора и шогуна -водача на най-могъщия клан .през 16 век страната е съсипана от граждански войни ,тъй като феодалните владетели ,заобиколени от техните самураи или рицари, враждуват помежду си.шогунът практически вече няма никаква власт.около 1582г. Тойотоми Хидейоши,който е първи министър на императора, се налага на феодалните владетели и слага край на гражданските войни.през 1603г. Иейасу Токугава се провъзгласява за наследствен шогун и основава династия.той възстановява военното управление бакуфу и окончателно успокоява страната.Токугава управлява страната от столицата си Едо.феодалните владетели са задължени да се подчиняват на много строги правила на поведение т.нар. бушидо.сред градската буржоазия се налага театърът кабуки.през 1639 г.япония се затваря за западните влияния.


ИНДИЯ

До 1526г. на трона в делхи седят династии от турски произход.в началото на 16век северна индия е превзета от моголите-мюсюлмани,дошли от централна азия .Бабур,който е владетел на на афганистанския град Кабул,печели през 1526г. битката при Панипат срещу войските на делийският султан и основава династиятя ня Великите моголи.неговият внук Акбар е истински строител на моголската империя.

ДА ПИЕШ САМ ПОД ЛУНАТА

Пиех вино сред цветята сам
нямаше никой до мен
докато,вдигнал чаша,помолих светлата луна
да доведе сянката ми и да станем трима.
Уви,луната не можеше да пие
а и сянката застана до мен безучастна;
Но все пак с тези приятели край мен
по-лесно изпратих пролетта...
Пях.Луната ме насърчаваше
Танцувах.Сянката ми подскачаше край мен.
Бяхме весели другари,мисля
Но после се напих и пак останах сам...

" Да пиеш сам под луната"
Ли Бо китайски поет-/701г.- ? /

Бунтовник и скитник по душа,романтик,мистик и волнодумец.Пристрастен към виното,любовта и поезията.Често се нуждае от помощ за да се прибере в къщи.Един от най-популярните поети от епохата на Тан.Говори се,че се удавил,навеждайки се през борда на лодката,за да целуне отражението на луната.

поставил: админ