вторник, 29 март 2011 г.

Китайската писменост и компютърната ера

Около 80 000 са днес китайските йероглифи, но познаването на 5000 от тях дава лексикален обем, равняващ се на около 10 000 думи на български. Представяте ли си как би изглеждала една клавиатура, ако трябва на нея да има по един клавиш за всеки йероглиф!

Китайската писменост е най-древната в света. Нейната уникалност се състои във факта, че тя представлява сложна система от идеограми, пиктограми и фонограми. Ранни форми на тази писменост са открити от археолози върху свещени кости, използвани за гадаене, в полята край Цяо Тун. Учените, изследващи писмената обаче стигнали до неочаквания извод, че това не била най-старата китайска писменост.

Самите писмени знаци били толкова добре разработени, че опредено свидетелствали за дългогодишно развитие на тази писменост – далеч преди династията Шан /от чието господстване датират намерените кости с писмени знаци/. В този смисъл смело може да се каже, че китайската писменост съществува най-малко от 4000 години. Интересно е обаче, че тази писменост е единствената в света, останала почти непроменена от древността до днес.

Около 80 000 са днес китайските йероглифи, но познаването на 5000 от тях дава лексикален обем, равняващ се на около 10 000 думи на български. И тъй като – според числото на говорещите го, китайският е най-разпространеният език в света, дори и за човек – незапознат с трудностите в усвояването на китайската писменост, е ясно, че сложността на йероглифите определено създава проблеми в комуникацията – както на китайците с останалия свят, така и на света – в стремежа му да опознае красотата, културата и научните достижения на Китай. А наличието на подобна комуникация е безусловно необходимо – още повече във века, в който Китай се налага като водеща икономическа сила в света.

Най-лесният начин за преодоляване на проблема е и най-недостъпен. Практически е невъзможно всички китайци да контактуват на общоприетите в световното общуване езици – английски, испански, френски, немски. Още по-трудно би било целият останал свят да научи говоримо и писмено китайски.

Не сработва и схемата всички народи да говорят някои от тъй нар. синтезирани /изкуствени/ езици, например есперанто. Причините са обясними и те се коренят дълбоко в народопсихологията на всяка една нация.

В интерес на истината, в Китай се правят опити за реформа на писмената система. Първите такива опити са започнали в късните години на 19-и век, през последните дни на управлението на Манджурската династия. Китайските йероглифи се състоят от три елемента: форма, звук и значение, а реформата в китайската писменост се адресира към всичките три елемента. Голяма разлика между реформата в китайската и японската писменост е ударението, поставено от китайците върху звука, тоест – произношението на йероглифите, което е от огромна важност за китайския език.

Всъщност, формата на йероглифите има подчинена позиция спрямо произнасянето. В края на 19 век нарастващата военна заплаха от Япония и великите сили на Запад е провокирала искане от китайския народ за масово обучение, което може да превърне Китай в “богата страна със силна армия”.

Образователната реформа имала нужда от промяна на писмеността и литературна кампания, което обаче изисквало унификация на произношението и създаване на фонетични символи. Единствените символи, които са можели да бъдат показател за звука на китайските йероглифи, са били други йероглифи.

И така – няма начин да се чете китайски текст, без да бъдат запомнени няколкостотин йероглифа. Чужди мисионери са правили многобройни опити да пишат фонетично китайския, като използват собствените си езици, но никое от тези усилия не е спечелило широк прием в Китай.

Първата реформа в писмеността е направена от учения Сун Шу през 1891 год. Следващата година /1892/ е публикувана система на фонетично спелуване, основана на латинската азбука, известна като Цие ин син дзъ. Последвали многобройни други предложения, най-известно от които е Мандаринската фонетична азбука, развита от Уан Джао през 1900 год.

Най-накрая, през 1913 г. китайското правителство прави конференция за унификация на произношението и през 1918 год. е прокарана национална фонетична азбука. Тази система се използва в Тайван и до днес. През 1958 год. народната република на Китай “осиновила” китайската фонетична азбука, известна като “пинин” /уникална китайска система на латинизирано спелуване/. През 1977 год. Обединените нации най-накрая разпознали “пинин” като стандартен метод за изписване на китайските наименования. Дори в училищата в Китай отдавна вече се използва “пинин”, за да могат учениците по-лесно да усвоят собствения си език. Дори само от този факт може да се направи изводът за изключителната трудност на китайския.

И тук на дневен ред идват технологиите. Впрочем, Китай е държавата с най-динамично развиващи се технологии. Годишно /по данни от 2002 год./ там се произвеждат над 20 милиона микрокомпютъра, като това производства всяка година бележи ръст от около 50 %. Логичният извод е, че една държава с близо 2 милиарда население и с бързи темпове на развитие трябва да намери начин да “вкара” сложната си писменост в клавиатурата на компютъра. А колко голяма трябва да е тя, за да побере ако не всичките 80 000, йероглифа, то поне онези 4-5000 от тях, без знанието на които е немислимо да прочетеш дори една вестникарска статия. Има шеги, че подобна клавиатура би трябвало да има визията на голям катедрален орган.

Сега, с развитието на Интернет-комуникацията, се правят усилия да се унифицират различните китайски йероглифи в един-единствен код, който да разчупи бариерата в общуването между нациите и културите.

Китайските йероглифи се смятат за един от най-големите неприятели на компютъра. Двата свята – на компютъра и на Китай, за пръв път се сблъскват в края на 70-те години. Япония анонсира “код на японските графични йероглифи за обмен на информация” през 1978 год. JIS C 6226-1978. В него са включени 6802 китайски йероглифа. Този код е модифициран няколко пъти, като последната му версия е от 2000-ната година – JIS X 0208-2000. Китайската народна република излиза през 1980 год. с GB 2312-80, който включва 6763 йероглифа.

За повече от десетилетие е било възможно да се печата на “пинин” на стандартна клавиатура. Проблемът е в огромното количество йероглифи, произнасяни по един и същи начин, сред които пишещият трябва да избере правилния и най-вече във времето, необходимо за тази процедура. Също на шега се говори, че ако искаш да напишеш писмо на родственик в Китай, можеш да си осигуриш пакет суха храна и един ден свободно време.

През 1997 год. малка компания, наречена Дзъ, прави революция, като произвежда клавиатура и поддържащ софтуер, които могат да разчупят и да построят отново китайския йероглиф. Софтуерът, представен през 2001 год., позволява слагането на йероглифите да става посредством мишка, а не клавиатура. Всеки йероглиф може да бъде избран с четири или по-малко кликвания. Агенция Синхуа твърди, че най-бързото писане на текст включва едва 30 йероглифа в минута. И все пак, тази система помага на китайските потребители да сърфират в Интернет. Това дава надежда, че новите технологии, които се развиват с много бързи темпове, ще направят виртуалното пространство по-гостоприемно за китайците.

Има три начина за справяне с китайските йероглифи в компютърната система. Според първия – самата оперираща система е локализирана за китайски език. Тя идва с китайски фонтове, управлява дисплея на китайските йероглифи, целият текст, който виждат потребителите, също е на китайски – тази система, разбира се, е ефективна най-вече за хора, чийто роден език е китайският, или поне за такива, които са доста напреднали в изучаването му. Друго популярно решение за потребителите /извън Китай/ е да прибавят на върха на оперативната система спомагателна китайска програма, например Twin Bridge’s Chinese Partner for Windows и Chinese Language Kit for the Macintosh.

В тези версии само помощните файлове са на китайски език. Те позволяват на китайците да използват различни английски програми на компютъра. Третият вариант се счита за най-добрия от досега създадените. Чрез него се съхранява текст в универсалното компютърно декодиране Unicode и самата програма може да показва на екрана китайски текст, ако в системата съществува китайски фонт. Такъв софтуер са създали Майкрософт офис и програмите, написани в Джава. Windows 2000 и XP позволяват употребата на китайски език за компютърната система. Потребителите имат много лесен достъп до китайските фонтове. Има и много помагала, чрез които всеки желаещ би могъл сравнително лесно да се ориентира в операционната система и да започне да борави с китайски на персоналния си компютър.

Всяка една сериозна фирма за хардуер и софтуер, осъзнала голямото потребление в Китай, предоставя свои собствени решения за навлизането на китайския език в компютърната технология. Могат да бъдат намерени такива програми на AOL, Apple, ACIS , Macintosh и т.н.

И като говорим за осезателните проблеми, създадени от наистина трудната китайска писменост и за тяхното преодоляване, не можем да не си дадем сметка, че това преодоляване може да бъде постигнато с помощта на учените. Вече има създадени мини-компютърни речници, които бързо дават шанс за ориентация в китайския.

Наскоро в България беше транслирана информация и за създадена система, при това от българин, според която чрез телефонна връзка китайският /пък и всеки друг език/ се трансформира и достига до “ухото” на чуждоезиковия слушател на родния му език. С една дума – живеем във века на чудесата. Чудеса, създадени от ума и таланта на хората.

Защото, аз мисля, че най-важно е желанието на хората да се разбират помежду си, да създават заедно, да живеят заедно, да се радват на успехите си заедно. А на практика дори да не можеш да пишеш йероглифи, ако се усмихнеш, хората ще разберат, че имат срещу себе си приятел, нали?!

ЙОАННА ДУКОВА

поставил: Николай Пеняшки - Плашков

Няма коментари:

Публикуване на коментар