Китай
********
Пълно наименование - Китайска народна република
Страната е разположена в централна и Източна Азия. Граничи (в км) с Монголия - 4 673, Русия - 4 621, КНДР - 1 310, Виетнам - 1 150, Лаос - 391, Мянма - 2 347, Индия - 3 862, Бутан - 470 и Непал - 1 185, Пакистан - 330, Афганистан - 102, Таджикистан - 572, Киргизстан - 914 и Казахстан - 1 411. Има брегова линия с Тихия окен 18 000 км. (Жълто море, Източнокитайско море и Южнокитайско море). Към Китай принадлежат и около 5 хил. крайбрежни острова. Площта на страната е 9 571 хил. кв. км. Западната част на Китай е разположена в пределите на Централна Азия, на югозапод - Тибетското плато (най-високото на Земята), съчетаващо издигнати до 4000 - 5000 м равнини и хребети с 5000 - 6000 м надморска височина. Южно и западно от Тибет са най-високите планини в света - Хималаите (връх Еверест - 8848 м) и Каракорум. На север и изток са Кунлун, Наншан и Сино-Тибетските планини, Тян Шан и Монголски Алтай. В северните и северозападните части на страна са разположени обширните пустинни равнини - Таримска, Джугарска и Алашан. На североизток са планините Голям и Малък Хинган и на север Манжуро-Корейските планини, разделени от равнините Санцзян и Сунляо. На юг са платата Льосово и Ордос, планините Цинлин, Съчуанската котловина. По дължина на Жълто море се простира обширната Велика китайска равнина.
Климат - в западните части е континентален, умерен и студен в Тибет - средните януарски температури са от -10 до 25 градуса Сº. Валежите в равнините са платата са 50 - 250 мм. В източните части климатът е мусонен, умерен на север, субтропичен и тропичен в южните части. Средните януарски температури, са от -24 градуса Сº на север до 18 градуса Сº на юг. Валежи - от 400 - 800 мм на север до 2000 - 2500 мм на юг с летен максимум. Основни реки - Янцзъ, Хуанхъ, Синцзян. По-големи езера - Кункунор, Дунтинху Поянху. Растителност - гори (8 % от територията на Китай) - смесени, широколистни в умерения пояс. На запад и северозапад преобладават пустините - Такламакн, Гоби и др, и полупустинните степи.
Население - 1 268 600 хил. ж. Гъстота - 132.2 жит. на кв. км. Естествен прираст 13. Средна продължителност на живота - мъже - 68 г., жени - 71 г.
Етнически състав - китайска група (56 народа) - 92.8 %) от тях китайци (хан) - 99.3 %, хуей- 0.7 %, централна група (от сино тибетското семейство, 17 народа) - 1.8 % (от тях ицзу - 34.9 %, тибетци - 24.8 %, туцзя - 18.1 %, бай - 7.3 %, хани - 6.8 %, други - 8.1 %), тайска група (9 народа) - 2.1 %, чжуани - 70.3 %, буи - 11.2 %, дун - 7.5 %, тай - 4.4 %, други - 6.6 %, тюркска група (7 народа) - 1.0 % (от тях уйгури - 84.2 %, казахи - 12.7 %, други - 3.1 %) тунгусо-манджурска група (5 народа) - 0.6 % (от тях манджури - 97.5 %, сибо - 1.3 %, други - 1.2 %, монголска група (5 народа) - 0.5 % ( от тях монголци - 86.3 %, дунсян - 7.1 %, други - 6.6 %), група мяо-яо (3 народа) - 0.8 %) (от тях мяо - 73.9 %, яо - 20.6 %, ше - 5.5 %), корейци - 0.2 %, други - 0.2 %.
Официален език - китайски, диалекти (гуанхуа (пекински) - 70 % от населението, 5 юни диалекта - 17 %, 3 централни - 13 %).
Конфесионален състав - конфуцианци - 88.7 %, будисти - 4.8 % (от тях махаяна - 62.4 %, ваджраяна (ламаисти) - 31.3 %, хинаяна - 6.3 %), даоисти - 2.3 %, мюсюлмани - 1.6 % (от тях сунити - 99.6 %, шиити - 0.4 %), християни - 0.6 % (от тях католици - 63.4 %, протестанти - 36.4 %, други - 0.2 %), шаманисти - 0.5 %, местни традиционни вярвания и култове - 1.2 %, други - 0.3 %. В Китай се наблюдава "смесване на трите учения" - конфуцианство, даоизъм и будизъм (махаяна) и затова данните за тези канфесии са относителни. Извън страната живеят около 24 млн. Китайци, главно в Тайланд (6 200 хил. ж.), Индонезия (5 100 хил. ж.), Малайзия (4 900 хил. ж.), Сингапур (2 100 хил. ж.), Виетнам (1 100 хил. ж.), САЩ (1 050 хил. ж.), Филипини (550 хил. ж.), Мянма (400 хил. ж.), Камбоджа (300 хил. ж.), Канада (300 хил. ж.) идр. Градско население - 35 %.
Столица - Пекин (12 6000 хил. ж.). Големи градове - Шанхай (14 200 хил. ж.), Тянцзин (9 500 хил. ж.), Сянган (5 500 хил. ж.), Шенян (5 100 хил. ж.), Ухан (4 000 хил. ж.), Гуанджоу (4 000 хил. ж.), Чунцин (3 200 хил. ж.), Нанкин (3 000 хил. ж.), Циндао (2 000 хил. ж.), Харбин (1 800 хил. ж.). Над 40 града в Китай са с население над 1 млн. жители.
Административно деление - 22 провинции, 5 автономни района и 3 града на централно подчинение) Пекин, Шанхай и Тянцзин). Автономни райони - Вътрешна Монголия, Гуанси-Чжуански, Синцзян-Уйгурски, Нинся-Хуейски, Тибетски.
По-важни исторически събития и дати - 4000 г. Пр. Хр. - зараждане на китайската цивилизация; ХIV в. Пр. Хр. - образувана държавата Ин; 221 г. пр. Хр. - създадена централизирана империя Цин, започва строежът на Великата Китайска стена; 206 г. пр. Хр. - първа западна империя Хан; 25 г. пр. Хр. - създадена източна империя Хан; 222 г. - създадена централизирана държава от династията Цзин; 316 г. - номадите от север разрушават държавата; 581 г. - династията Суй обединява Китай; 879 - 901 г. - селската война на Хуан Чао разрушава държвата; 960 г. - империята Сун; 1279 г. - монголо-татарите завладяват Китай; 1368 г. - изгонване на завоевателите от династията Мин; 1557 г. - Португалия завладява град Аомин (Макао); 1644 г. - династията Цин, изолация на Китай; 1840 - 1842 г. - "опиумна война" с Англия. Китай отваря пет пристанища за търговия. Англия завладява Хонконг; 1850 г. - въстание на тайпините; 1860 г. - англо-френски войски влизат в Пекин, въстанието е потушено; 1894 - 1895 г. - японско-китайска война. Китай губи о-в Тайван и дава независимост на Кория; 1911 - 1912 г. - буржоазна революция - провъзгласяване на Китай за република, сваляне на императора. Създаване на партията Гоминдан (Чан Кайши); 1921 г. - създаване на комунистическа партия и разпадане на страната на райони със собствени правителства; 1927 г. - Чан Кайши сформира Национално правителство; 1930 г. - формиране на комунистическа Червена армия. Начало на гражданската война; 1931 г. - Япония окупира северотизточен Китай; 1937 г. - Япония завладява Пекин, Шанхай, Тянцзин; 1941 г. - САЩ и Англия предоставят военна помощ на Гоминдана. 1949 г. - Чан Кайши бяга с войските си на о-в Тайван; 1 октомври 1949 г. - провъзгласена Китайска народна република; 1958 г. - курс на Мао Цзе Дун към "Големия ско", към комунизъм и т. нар. Културна революция; 1980 г. - Великобритания предава Хонконг под китайско управление; 1999 г. - Португалия предава Макао на Китай.
Държавно устройство - социалистическа държава с демократична диктатура на народа. Висш законодателен орган - Всекитайското събрание на народните представители (ВСНП) 2 978 депутата, избирани за 5 години) и негов постоянно действащ орган - Постоянен комитет. ВСНП избира главата на държавата - Председателя на КНР и заместниците му, утвърждават премиера и състава на Държавния съвет - централно народно правителство, изпълнителен орган.
Парична единица - юан (yuan) = 100 феня
Стопанство - индустриално-аграрна страна с голям икономически потенциал с високи темпове на развитие и относително нисък жизнен стандарт. Добиват се въглища (1.39 млрд. т), нефт (61.9 млн. т), природен газ, волфрам, олово, калай и др. Развити са и черната металургия - стомана (108 млн. т), чугун, прокат, цветна металургия - мед, алуминий, молибден, олово, цинк и др., машиностроене - автомобили (1.59 млн. бр.), трактори (80 хил. бр.), металорежащи машини (150 хил. бр.), самолети, космически апарати и ракети, морски и речни кораби, ж.п. вагони и локомотиви, електротехника и електроника, химическа промишленост - изкуствени торове, пластмаси, лекарства, битова химия, изкуствени влакна (4.22 млн. т), текстилна промишленост - водещо място в света - прежда (5.4 млн. т), платове (22 млрд. т), хранително-вкусова промишленост и др. Селско стопанство - 12 % от територията на страната се обработват. Главни култури - ориз (350 млн. т), пшеница, царевица, памук (4.3 млн. т), слънчоглед, чай, тютюн, соя, плодове и зеленчуци, цитруси, грозде и др. Животновъдство - отглеждат се свине (2-ро място в света - 360 млн.), едър рогат добитък (120 млн.), биволи, овце, кози и др. Годишно се произвеждат 53.5 млн. т месо и 3.2 млн. т мляко. Добре развит риболов (годишно 5.1 млн. т риба и морски продукти) и рибовъдство.
Транспорт - шосета - 930 хил. км, от тях 290 хил. км с върдо покритие, ж.п. линии - 64.3 хил. км. Вътрешни водни пътища - 110 хил. км. По-големи морски пристанища - Шанхай, Тянцзин, Далян, Гуанджоу, Циндао.
Туризъм - годишно страната се посещава от 9 млн. туристи.
От София до Пекин - 7 344 км
източник: www.journey.bg
Поставил: Н.Пеняшки
Няма коментари:
Публикуване на коментар