“Не слушай съветите на Му Гун” или как да НЕ превеждаме текст в категория Китайски приказки, ЛЮБОПИТНО
Дълго се сдържах от естественото чувство на закрила към моя ученичка да публикувам или разпространявам този текст, но просто си мисля, че би било голяма загуба за поколенията, ако не го прочетат. Мислех да сложа истинския превод, но няма смисъл, просто се наслаждавайте на четивото:
Не слушай съветите на Му Гун
Зимата на тази година монархът на царство Дзин разпространил вътрешна информация, докато покрай неговия ресторант се чували топовни гърмежи. Министрите не знаели каква е работата, търсели окупацията около учителя Джан Бу. Той казал: “Монарсите ни казаха за един майор, който се е завърнал отдавна и заслужава медал от нашата държава, но при окупацията войската трябва задължително да победи.”
В коя държава медалът трябвало да бъде връчен от монархът? Този ритуал идва от царство Цин.
Цин съседното царство на Дзин. Тъкмо когато царство Джън изпращаше големия си началник монархът Му Гун получи информация. Знаем, че началникът на Джън е управлявал 10 години. Той властвал със слова. Цин тайно изпратил един медал до Джън, който достигна до северните порти.
Му Гун слушаше много внимателно. Минаха много малко години, а той продължаваше да мисли как да разшири територията на държавата си. Той разбра, че влизайки в битка за медала към една държава преди всичко трябва да се опази майора, а после да се стреля. Му Гун намери за добре, че трябва да се оттегли, защото е много стар за битки, но войниците мислеха да го помолят да им помогне като измисля тактики.
Дзиен Шу е вече много стар, брадата и веждите му са бели като сняг. В царския двор поданиците всеки ден го питаха за възрастта му, а той четеше, разхождаше се напълно свободен. Днес Му Гун изпрати един човек в двореца на Джън да влезе и после да му разкаже какво е чул.
Понеже Дзиен Шу беше стар, но с чисто съзнание той помисли и каза: “Боя се от пътуването. Много сме далеч от Джън, изпратената войска сигурно вече е в Дзин, а на това място е объркано. Също така войниците са малко, не бива да пътуват, а разделението е голямо и тръгването на войската ще доведе до много трудности. По този начин Джън не знае за нашето нападение,ние нахлуваме и го превземаме. Твърдо преместваме армията, бягаме до онова далечно място да нападнем противника преди още да са се организирали, в държавата войниците са около стотина,лесно ще ги разгромите. Аз виждам, че битката няма да е лесна.”
Му Гун изслуша разказа на Дзиен Шу, сърцето му не беше щастливо, той каза:”Аз нямам достатъчна войска, ти каза за толкова лош късмет, но виж ти си стар. В Цин годините на стария човек са важни за всички, защото показват мъдрост.” Фактически казаното от Дзиен Шу няма за какво да се използва, сутринта на влизане думите му нямаха значение.
Дзиен Шу нямаше намерение да се суети около неразумието на Му Гун , освен това мисли да го посъватва за Дзин, но ръката на Му Гун посочи едно място за което Дзиен Шу трябваше да чуе.
Му Гун определи Сици и 1003 бели генерала да водят войниците за да нападнат Джън.
Сина на Дзиен Шу също беше във войската, плачейки че той заминава Дзиен Шу го изпрати. Той каза: “Вие отивате на битка с Джън, войската на Дзин ви чака обезпокоена. На южния и северния хълм е гробницата на двама монарси, вие също може да умрете там. Аз мога само да ви посъветвам да пазите скелетите.”
Ситуацията накара Дзиен Шу да им го каже, войската на Цин тръгна по изгрев, а Джан вече бяха разбрали. Монархът на Джън веднага въведе ред в подготовката за войната. Войниците се оправиха за пътуването, ранените тичаха към конете, портите на града бяха окупирани. Онзи генерал не чакаше нападението на Цин, а се скри в Джън.
Войската на Цин пътува ден и нощ, беше далеч от целта, войниците бяха уморении . Джън се бяха приготвили отдавна и сега ги очакваха.
Генералът на Цин видя ситуацията, разбра за многото трудности, които им готви Джън, той не предполагаше колко много жертви ще има, обърна се към двамата генерали седящи на портите: “Ние влизаме без надежда за победа, отново обграйдаме без значителна войска, няма да можем да ви нападнем, очевидно е!”
Войниците на Цин се спряха на пътя. После преминаха през портите на Дзин, а когато влязоха войниците ги нападнаха. Вече войската на Цин нямаше шанс, победата клонеше към Дзин. Този финален резултат не се хареса на войниците на Цин.
Останалите от битката се прибраха в Цин, монархът Му Гун обличайки манитята си отиде да ги посрещне. Тримата генерали застанаха пред него искайки наказание. Му Гун разплакан каза: “С какво заслужих наказание. С какво сбърках, няма повече да слушам съветите на Дзиен Шу!”
И понеже ми се струва, че нямате нищо против още един текст, преведен от същата девойка, ето го и него:
Отъщението на Мей Дзиенчъ
В царство Чу имаше едно семейство, чийто съпруг се казваше Ган Дзян, а професията му беше занаятчия. Един ден императорът му заповядал да направи две най-остри и наточени в света саби, Ган Дзян и съпругата му Мо Йе работили ден и нощ цели три години, но сабите били добри. Тези саби в сравнение с предишните били по-остри, върху тях семейството гравирало йероглифи, мъжката сабя се казвала Ган Дзян,а женската Мо Йе.
В деня на представянето им Ган Дзян казал на вече бременната Мо Йе: “След като представя сабите императорът ще се уплаши да не превзема кралството и ще поиска да ме убие, затова аз ще му дам женската сабя, а ти ще вземеш мъжката, след като детето порасне ще му дадем да я използва.”
Понеже се надявал на някакво място в царския двор Ган Дзян дал женската сабя на императора, но не се върнал у дома.
Не след дълго Мо Йе родила. Челото на детето било много широко, веждите му били много раздалечени, всички го наричали Мей Дзиенчъ.
Мей Дзиенчъ навършил 14 години и половина, обичал да слуша историите на майка си за лошо изчезналия му баща, решил нагаждайки се към установените от баща му норми да го спаси. Той намерил скритата от години сабя и скоро тръгнал към столицата на царство Чу.
Мей Дзиенчъ стигнал в столицата и видял лицето си на една картина. На онзи площад нямало никой, той бил сам. Вървял до двореца няколко дни, виждал своето широко чело, веждите му отделени много една от друга били малко изцапани, ръката му държала само сабята. Той срещнал един човек, който му дал пари. По-късно Мей Дзиенчъ срещнал друг човек, който го завел пред двореца. Пред очите му изникнал плана и той реши да го изпълни, но сърцето му заплака. Плачейки чу зад себе си глас: “Дете, плачеш ли за някого?” Мей Дзиенчъ обърна глава и видя един човек облечен в черни дрехи зад себе си.
Мей Дзиенчъ видя, че не е лош човек и сам го заговори. Черният мъж го слушаше и после разтревижен каза: “Императорът е обявил награда за главата ти, аз мога да ти помогна.”
“Да ми помогнеш, моята жертва не е толкова серизна.”
“Понеже ти си умен, аз ще нося сабята до двореца, така е по-безопасно.”
Мей Дзиенчъ не казал нищо, свалил сабята и самата му глава олекнала, но тялото му не било добре. Черният мъж казал: “Притесняваш се, а аз мога да ти спася живота.” Като чул това тялото на Мей Дзиенчъ се напълнило със сили.Черният мъж носел сабята добре прикрепена за тялото си, тичайки Мей Дзиенчъ видя кралството.
Императорът видя главата на един човек, който му изглеждаше познат и го повика.Черният мъж задъхано каза: “Императоре, това не е човешка глава, понеже падна удобно, може би и част от града да ми дадете, както ви написах, няма да има проблеми. Нея ще я оставим да ври в кухнята. “Императорът помислил и го пратил в кухнята. Мей Дзиенчъ седял там три дни и три нощи, а главата не увирала, мигайки започнал да я ругае.
Императорът пък бил доволен че е послушал съвета на черния мъж.
“Тя не увира, това е защото е много дебела, не мислите ли че трябва да я нарежем, а Вашето могъщество ще я смъкне надолу, иначе боя се, няма да уври.”
Но императорът се замислил за божествената глава и погледнал в тенджерата. Времето летяло така и императора не видял как черния човек извадил сабята и я забил във врата на императора, главата му непосредствено паднала вътре.
После хващайки черния мъй за ръката и главата паднала по-навътре. Всички хора издълбали с лъжици императорската глава, а скоро три човешки глави били сварени. Глупаво, но никой не знаел от кого.
[връзка]
One Response to ““Не слушай съветите на Му Гун” или как да НЕ превеждаме текст”
1. Яна Шишкова Says:
August 11th, 2008 at 11:44 pm
Поставил: Николай Пеняшки - Плашков
Дълго се сдържах от естественото чувство на закрила към моя ученичка да публикувам или разпространявам този текст, но просто си мисля, че би било голяма загуба за поколенията, ако не го прочетат. Мислех да сложа истинския превод, но няма смисъл, просто се наслаждавайте на четивото:
Не слушай съветите на Му Гун
Зимата на тази година монархът на царство Дзин разпространил вътрешна информация, докато покрай неговия ресторант се чували топовни гърмежи. Министрите не знаели каква е работата, търсели окупацията около учителя Джан Бу. Той казал: “Монарсите ни казаха за един майор, който се е завърнал отдавна и заслужава медал от нашата държава, но при окупацията войската трябва задължително да победи.”
В коя държава медалът трябвало да бъде връчен от монархът? Този ритуал идва от царство Цин.
Цин съседното царство на Дзин. Тъкмо когато царство Джън изпращаше големия си началник монархът Му Гун получи информация. Знаем, че началникът на Джън е управлявал 10 години. Той властвал със слова. Цин тайно изпратил един медал до Джън, който достигна до северните порти.
Му Гун слушаше много внимателно. Минаха много малко години, а той продължаваше да мисли как да разшири територията на държавата си. Той разбра, че влизайки в битка за медала към една държава преди всичко трябва да се опази майора, а после да се стреля. Му Гун намери за добре, че трябва да се оттегли, защото е много стар за битки, но войниците мислеха да го помолят да им помогне като измисля тактики.
Дзиен Шу е вече много стар, брадата и веждите му са бели като сняг. В царския двор поданиците всеки ден го питаха за възрастта му, а той четеше, разхождаше се напълно свободен. Днес Му Гун изпрати един човек в двореца на Джън да влезе и после да му разкаже какво е чул.
Понеже Дзиен Шу беше стар, но с чисто съзнание той помисли и каза: “Боя се от пътуването. Много сме далеч от Джън, изпратената войска сигурно вече е в Дзин, а на това място е объркано. Също така войниците са малко, не бива да пътуват, а разделението е голямо и тръгването на войската ще доведе до много трудности. По този начин Джън не знае за нашето нападение,ние нахлуваме и го превземаме. Твърдо преместваме армията, бягаме до онова далечно място да нападнем противника преди още да са се организирали, в държавата войниците са около стотина,лесно ще ги разгромите. Аз виждам, че битката няма да е лесна.”
Му Гун изслуша разказа на Дзиен Шу, сърцето му не беше щастливо, той каза:”Аз нямам достатъчна войска, ти каза за толкова лош късмет, но виж ти си стар. В Цин годините на стария човек са важни за всички, защото показват мъдрост.” Фактически казаното от Дзиен Шу няма за какво да се използва, сутринта на влизане думите му нямаха значение.
Дзиен Шу нямаше намерение да се суети около неразумието на Му Гун , освен това мисли да го посъватва за Дзин, но ръката на Му Гун посочи едно място за което Дзиен Шу трябваше да чуе.
Му Гун определи Сици и 1003 бели генерала да водят войниците за да нападнат Джън.
Сина на Дзиен Шу също беше във войската, плачейки че той заминава Дзиен Шу го изпрати. Той каза: “Вие отивате на битка с Джън, войската на Дзин ви чака обезпокоена. На южния и северния хълм е гробницата на двама монарси, вие също може да умрете там. Аз мога само да ви посъветвам да пазите скелетите.”
Ситуацията накара Дзиен Шу да им го каже, войската на Цин тръгна по изгрев, а Джан вече бяха разбрали. Монархът на Джън веднага въведе ред в подготовката за войната. Войниците се оправиха за пътуването, ранените тичаха към конете, портите на града бяха окупирани. Онзи генерал не чакаше нападението на Цин, а се скри в Джън.
Войската на Цин пътува ден и нощ, беше далеч от целта, войниците бяха уморении . Джън се бяха приготвили отдавна и сега ги очакваха.
Генералът на Цин видя ситуацията, разбра за многото трудности, които им готви Джън, той не предполагаше колко много жертви ще има, обърна се към двамата генерали седящи на портите: “Ние влизаме без надежда за победа, отново обграйдаме без значителна войска, няма да можем да ви нападнем, очевидно е!”
Войниците на Цин се спряха на пътя. После преминаха през портите на Дзин, а когато влязоха войниците ги нападнаха. Вече войската на Цин нямаше шанс, победата клонеше към Дзин. Този финален резултат не се хареса на войниците на Цин.
Останалите от битката се прибраха в Цин, монархът Му Гун обличайки манитята си отиде да ги посрещне. Тримата генерали застанаха пред него искайки наказание. Му Гун разплакан каза: “С какво заслужих наказание. С какво сбърках, няма повече да слушам съветите на Дзиен Шу!”
И понеже ми се струва, че нямате нищо против още един текст, преведен от същата девойка, ето го и него:
Отъщението на Мей Дзиенчъ
В царство Чу имаше едно семейство, чийто съпруг се казваше Ган Дзян, а професията му беше занаятчия. Един ден императорът му заповядал да направи две най-остри и наточени в света саби, Ган Дзян и съпругата му Мо Йе работили ден и нощ цели три години, но сабите били добри. Тези саби в сравнение с предишните били по-остри, върху тях семейството гравирало йероглифи, мъжката сабя се казвала Ган Дзян,а женската Мо Йе.
В деня на представянето им Ган Дзян казал на вече бременната Мо Йе: “След като представя сабите императорът ще се уплаши да не превзема кралството и ще поиска да ме убие, затова аз ще му дам женската сабя, а ти ще вземеш мъжката, след като детето порасне ще му дадем да я използва.”
Понеже се надявал на някакво място в царския двор Ган Дзян дал женската сабя на императора, но не се върнал у дома.
Не след дълго Мо Йе родила. Челото на детето било много широко, веждите му били много раздалечени, всички го наричали Мей Дзиенчъ.
Мей Дзиенчъ навършил 14 години и половина, обичал да слуша историите на майка си за лошо изчезналия му баща, решил нагаждайки се към установените от баща му норми да го спаси. Той намерил скритата от години сабя и скоро тръгнал към столицата на царство Чу.
Мей Дзиенчъ стигнал в столицата и видял лицето си на една картина. На онзи площад нямало никой, той бил сам. Вървял до двореца няколко дни, виждал своето широко чело, веждите му отделени много една от друга били малко изцапани, ръката му държала само сабята. Той срещнал един човек, който му дал пари. По-късно Мей Дзиенчъ срещнал друг човек, който го завел пред двореца. Пред очите му изникнал плана и той реши да го изпълни, но сърцето му заплака. Плачейки чу зад себе си глас: “Дете, плачеш ли за някого?” Мей Дзиенчъ обърна глава и видя един човек облечен в черни дрехи зад себе си.
Мей Дзиенчъ видя, че не е лош човек и сам го заговори. Черният мъж го слушаше и после разтревижен каза: “Императорът е обявил награда за главата ти, аз мога да ти помогна.”
“Да ми помогнеш, моята жертва не е толкова серизна.”
“Понеже ти си умен, аз ще нося сабята до двореца, така е по-безопасно.”
Мей Дзиенчъ не казал нищо, свалил сабята и самата му глава олекнала, но тялото му не било добре. Черният мъж казал: “Притесняваш се, а аз мога да ти спася живота.” Като чул това тялото на Мей Дзиенчъ се напълнило със сили.Черният мъж носел сабята добре прикрепена за тялото си, тичайки Мей Дзиенчъ видя кралството.
Императорът видя главата на един човек, който му изглеждаше познат и го повика.Черният мъж задъхано каза: “Императоре, това не е човешка глава, понеже падна удобно, може би и част от града да ми дадете, както ви написах, няма да има проблеми. Нея ще я оставим да ври в кухнята. “Императорът помислил и го пратил в кухнята. Мей Дзиенчъ седял там три дни и три нощи, а главата не увирала, мигайки започнал да я ругае.
Императорът пък бил доволен че е послушал съвета на черния мъж.
“Тя не увира, това е защото е много дебела, не мислите ли че трябва да я нарежем, а Вашето могъщество ще я смъкне надолу, иначе боя се, няма да уври.”
Но императорът се замислил за божествената глава и погледнал в тенджерата. Времето летяло така и императора не видял как черния човек извадил сабята и я забил във врата на императора, главата му непосредствено паднала вътре.
После хващайки черния мъй за ръката и главата паднала по-навътре. Всички хора издълбали с лъжици императорската глава, а скоро три човешки глави били сварени. Глупаво, но никой не знаел от кого.
[връзка]
One Response to ““Не слушай съветите на Му Гун” или как да НЕ превеждаме текст”
1. Яна Шишкова Says:
August 11th, 2008 at 11:44 pm
Поставил: Николай Пеняшки - Плашков
Няма коментари:
Публикуване на коментар